На позорището българско в средата

Преди няколко дни Българският медиен съюз - един сам по себе си конгломерат от субсидирани имитатори на журналистическа продукция - прие “нарочна декларация”. С нея те фактически заявяват, че в България проблем със свободата на печата няма; че всички, които твърдят обратното, са манипулатори; че тези манипулатори заблуждават “общественото мнение и европейските институции с представянето на невярна информация за свободата на словото и състоянието на медийната среда у нас.“

Стрелецът-банкер

Тази нарочна декларация идва като нарочно продължение на едно нарочно организирано и вероятно надлежно платено “интервю” на мажоритарния собственик на КТБ Цветан Василев в австрийския вестник “Дер Щандарт” (кавичките са заради текста, който представляваше имитация на диалог - дълбоко безинтересен за европейската аудитория). “Австрийският” гастрол на българския банкер и основен спонсор на медийния компот “Кръстева-Пеевски & Ко” имаше няколко цели: първо - да маркира територия (стреля от Виена, за да улучи София); второ - да каже изпреварващо, че ако се чуе нещо лошо срещу него, то няма да е вярно; трето - да обозначи чуждите сред своите; и четвърто - да направи нещо като строева подготовка на медийния монопол: да мобилизира журналистическата глутница, която ревностно охранява входа и изхода на финансовата империя, застрашена от намеренията на служебното правителство да ограничи паричния поток от държавните дружества.

Приетият в края на миналата седмица “Професионално-етичен кодекс на българските медии” е част именно от тази стратегия. Според съобщението за пресата “Общото събрание на Български медиен съюз, стъпвайки на добрите европейски практики, прие Професионално-етичен кодекс на българските медии, като гарант за съблюдаване на етичността и коректността в медийната среда у нас.”

Няма да коментирам това изречение. То не носи утеха. Вълнението идва от претенцията за създаване на документ, който има амбицията да предложи морални норми, написани от автори, станали особено популярни с неморалното си поведение.

Циничната подмяна

Още никой не знае какво точно съдържа професионално-етичният кодекс. Да се говори обаче за “добри европейски практики”, за “журналистически стандарти”, за “коректност в медийната среда”, за “обществена отговорност и за засилен диалог с публичните власти” именно от групата на Василев-Кръстева-Пеевски & Ко, на която България дължи позорните последни места във всички международни класации за свобода на словото, е не просто цинично. Тази подмяна на смисъла на думите сама по себе си представлява насилие над езика, с който общуваме, представлява саботаж върху единственото средство, способно да ни помогне да разберем света, в който живеем.

Не го разбираме. Няма как да го разберем.

Сбъркана е разменната монета в българската тиражна журналистика. От едната страна са Цветановци, Борисовци, Фидосовци, Василевци, Пеевци... от другата - платените екзекутори, които ги обслужват. Те са купени, пречупени, употребени и похабени. Те са глашатаите на залеза на тази професия в България. И това не е тайна за никого.

В края на март заместник-председателката на Европейската комисия и еврокомисар по цифровите технологии Нели Крус на семинар в Дъблин посочи България като страна с прекомерна концентрация на медийната собственост и липса на прозрачност. На същия форум тя се обърна към журналистите - особено към онези, които не се чувстват свободни в работата си, сами да кажат защо и да дадат решение за проблема. Дали колеги от въпросната медийна група ще откликнат на поканата? Дали ще се намери някой, който да възкликне като героя на Ал Пачино от филма на Майкъл Ман “Вътрешен човек”: “Ние предадохме морала на професията!”.

Автор: Е. Барух; Редактор: Е. Лилов