В Германия ще карантинират принудително

12 квадратни метра, които не изглеждат особено приветливо: тясно легло, малка ъглова масичка, зарешетен прозорец. Настаняването в тези помещения е последната мярка, към която властите в германската провинция Шлезвиг-Холщайн прибягват срещу нарушителите на карантината, наложена им заради пандемията. Плановете за принудителна карантина вървят към осъществяване също така в провинциите Баден-Вюртемберг, Саксония и Бранденбург.

В Шлезвиг-Холщайн от началото на февруари със съдебно решение в такива помещения на територията на един предварителен арест за непълнолетни могат да бъдат принудително настанявани особено упоритите нарушители.

Основната цел е превенция

Тамошните власти много разчитат на възпиращия ефект, който ще предизвикат репортерските кадри, заснети по време на среща с медиите. "Засега не можем да прогнозираме кога тук ще постъпи първият нарушител," казва общинският съветник Ян-Петер Шрьодер. А секретарят на Общинския съвет Зьонке Шулц изразява надеждата си, че случаите няма да са много. Шулц обяснява, че гражданин може да попадне в едно от общо шестте помещения с решетки единствено ако е извършил многократни нарушения на наложената карантина и е преминал през съответния разговор с представители на полицията, които са го предупредели за въможността от принудително настаняване.

Ако след този разговор последва ново нарушение на карантината, тогава нарушителят се изправя пред съдия, който може да разпореди принудителното настаняване. Така излиза, че зад решетките един нарушител може да прекара максимум няколко дни, докато окончателно изтече срокът на карантината.

Когато човек се разболее от Ковид-19 или пък има контакт с болен, медицинските власти в Германия го поставят под карантина. Карантинираният няма право да напуска дома си, включително и за да напазарува. Институтът "Роберт Кох" препоръчва за заразени и за хора с особено близък контакт до заразени карантината да продължи 14 дни, но при отрицателен тест тя може да бъде съкратена до 10.

Не всички са съгласни с тази мярка

Вярно, че въпросното принудително настаняване е съвсем краткотрайно, но въпреки това се явява тежко посегателство върху свободата на индивида. Юридическото му основание произтича от Закона за защита срещу инфекциите. Но макар че е формално законосъобразна, тази мярка предизвиква и много критики.

Вътрешният министър на провинция Баден-Вюртемберг Томас Щробл още през ноември предложи нарушителите на карантината да бъдат изолирани: "Трябва да предпазим обществото от хора, които осъзнато поемат риска да заразят други с една потенциално смъртоносна болест," заяви той пред "Шпигел".

Тези планове, които сега вече придобиват и конкретна форма, още в края на миналата година предизвикаха възражения. Вътрешнополитическият говорител на либералната Свободната демократическа партия в Бундестага Константин Куле каза, че когато плашиш хората с неадекватно строги мерки, ти всъщност подриваш доверието им в неотложната борба срещу пандемията. А говорителят за здравни политики на Лявата партия в Бундестага Ахим Кеслер заяви следното в интервю за ДВ: "Имаме нужда не от репресия и принуда, а от инвестиции в здравето на хората и от здравно ограмотяване. Трябват безплатни медицински маски, трябва бърза ваксинация, трябва защита по месторабота чрез задължителни правила и контрол – особено там, където хората не могат да работят в режим "домашен офис", както и в нискодоходните професии."

Малко хора ще бъдат засегнати

В крайна сметка под карантина зад решетки навярно ще попаднат съвсем малък брой хора. Доказва го опитът от провинция Хесен, където миналата година рецидивистите, които са нарушили карантината многократно, трябваше да бъдат изолирани в един хотел. Но тази мярка не беше приложена, понеже не се появиха подобни случаи. От Бремен пък съобщават за един-единствен случай на многократно нарушаване на карантината. Със съответното съдебно решение нарушителият е бил настанен в изолирано помещение в една градска клиника.

Нарушаването на карантината не е широко разпространено в Германия. В седмицата преди Коледа в Бавария 4420 души са били наказани за нарушаване на мерките, въведени заради пандемията. Но едва 44 от тях не са спазили карантината.