Мюсюлманите приемат бежанците с "Добре дошли"

Родената в Ливан Ихсан Уахби живее от 32 години в Германия. Когато през есента на 2015 година управата на Берлин се сблъсква с невиждана вълна от прииждащи бежанци, тя не се колебае дълго и се записва доброволка. Започва да помага с каквото може - отменя на дългите опашки за регистрация най-немощните - тези, които след изтощителното пътуване до Германия са останали без сили. Ангажиментът на Уахби се превръща в неоценима помощ за безброй самотни майки и измъчените многочленни семейства от Близкия Изток.

44 процента от мюсюлманите се ангажират

Ихсан Уахби не е някакъв изолиран случай на ангажимент в помощ на бежанците, показва тъй нареченият "Религиозен монитор 2017" - изследване, проведено по телефона сред 1 000 живеещи в Германия мюсюлмани с произход от Турция, Югоизточна Европа, Иран, Северна Африка и Близкия Изток. През 2016 година в допитването са участвали общо 10 хиляди души от Германия, Австрия, Швейцария, Франция, Великобритания и Турция.

Изследването не е представително, но има за цел да установи тенденциите и ролята на религията при интеграцията на бежанците в обществото. Резултатите показват, че мюсюлманите в Германия се ангажират с помощ за бежанците в много по-голяма степен отколкото изповядващите други религии и атеистите. Почти всеки втори (44%) от анкетираните мюсюлмани е посочил, че е оказвал такава помощ през миналата година. При християните едва всеки пети е заявил, че е помагал на бежанците, а при хората, които се определят като непринадлежащи към никое вероизповедание, ангажиментът е още по-слаб.

За авторите на проучването това означава, че са фалшиви разпространените клишета, според които мюсюлманите не гледат толкова сериозно на обществения си ангажимент. Също и разпространяваните от десните популисти твърдения, че мюсюлманите злоупотребявали с доброволната си помощ за религиозно мисионерство и радикализиране, са безпочвени.

По повод писанията в някои германски медии, че Саудитска Арабия искала да изгради до 200 джамии, за да оказва уахабитско влияние върху бежанците, в изследването се казва: "Такива мотиви могат да имат не повече от 1-2 процента от доброволците. Голямото мнозинство мюсюлмани призовават за открито отношение към другите религии". Така те се превръщат в пример за подражание по отношение на интеграцията в едно отворено и демократично общество. "Този доброволен ангажимент показва, че в трудни времена нашето общество е сплотено, независимо от религията и произхода", казва по този повод ръководителката на изследването Ясемин Ел-Меноар от фондация "Бертелсман".

Ново гражданско движение

Проучването показва и още нещо: една пета от германските граждани са помагали на бежанци през 2016 година. При повечето от тях ангажиментът им не е бил еднократен. При това помощта за бежанците е мобилизирала и онези германски граждани, които по-рано рядко са помагали на доброволни начала: младежи, хора с ниски доходи и с миграционни корени.

"С бежанците дойде и солидарността. Над шест милиона души се ангажираха на доброволни начала с помощ за бежанците. Това е ново гражданско движение, което дава неоценима помощ", казва пълномощничката на германското правителство по въпросите на имиграцията, бежанците и интеграцията Айдън Йозогюш.

Съществуват обаче известни разлики по отношение на доброволната помощ между западната и източната част на Германия: в западните провинции ангажиментът е достигнал 36 процента от населението, докато сред източногерманците само 29 процента са помагали на бежанците. Според т.нар. "Религиозен монитор", местоживеенето също е фактор: хората, които живеят по-близо до бежанските приюти, се ангажират и по-активно.  

Авторите на изследването призовават властите да подкрепят още по-ефикасно и дълготрайно ангажимента на доброволните помощници. От подобна подкрепа се нуждаят най-вече ангажираните мюсюлмани, четем в "Религиозен монитор 2017"