1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Меча напаст в Румъния? Наистина ли?

3 октомври 2018

В Румъния все по-често се съобщава за нападения на мечки над хора. Ловците твърдят, че мечките са твърде много и настояват за въвеждането на по-висока квота за отстрел. Каква е истината?

https://p.dw.com/p/35v2n
Braunbär
Снимка: picture-alliance/dpa/R. Bernhardt

"Овчар бе ухапан от мечка", "Нова атака на мечка", "Майка с две мечета се разхожда свободно из селото". От месеци насам подобни заглавия обикалят румънските медии и социалните мрежи. В статиите се твърди, че нападенията от мечки над хора се били увеличили драматично. И фермерите бият тревога - по техните ниви все по-често се разхождали мечки, които гонели добитъка им.

Четейки тези съобщения, човек може да си помисли, че Румъния в момента има да се бори с истинска меча напаст. А всъщност в това отношение досега страната се представяше доста положително - чуждестранните медии често хвалеха девствената ѝ природа и разнообразието от диви животни. Каква е всъщност истината? Има ли меча напаст и колко остър е проблемът с нападенията на мечки над хора?

Колко са мечките в Румъния?

Румънските Карпати са един от европейските райони с най-стабилна и многобройна популация на кафяви мечки. В това отношение единствено Русия изпреварва северната съседка на България. Според предположения на румънското министерство на околната среда, в страната има между 6000 и 6600 екземпляра. Тези данни обаче не са напълно достоверни, защото истинско преброяване на дивите животни така и не е правено. С други думи - мечките може и да са много по-малко, отколкото се предполага. Биолози и еколози например твърдят, че много от екземплярите навярно са били преброявани по два пъти, не било взето предвид и това, че животните променят своето местообитание.

От дълги години насам румънските медии периодично говорят за нападения на мечки над хора. А от над две десетилетия насам се знае, че мечките са привикнали към това да си търсят храна от сметищата в покрайнините на някои градове. Надеждни статистики за нападенията им над хора обаче не съществуват.

Темата за нападенията на мечки стана трайно медийно занимание от края на 2016 насам, когато тогавашната министърка на околната среда Кристина Паска Палмер обяви временна забрана за лов на мечки. Как се стигна дотам? 

Министерството беше обявило първоначално квота за отстрел на около 500 кафяви мечки годишно. За да се възползват от нея, ловните дружества по всяка вероятност систематично са подавали завишени данни за броя на дивите животни. Чак след като се стигна до протести на румънски природозащитници и активисти, министерството на околната среда взе решение да въведе мораториум над лова на мечки. Ловните дружества обаче обвиниха министърката и еколозите, че със забраната за лов са допринесли за прекалено силно нарастване на популацията на мечките, поради което те все по-често нападали хора.

Ловът - печеливш бизнес

Конфликтът между еколозите и ловците в Румъния е твърде стар. При това ловците имат значително по-лош имидж в обществото. В очите на голяма част от румънските граждани ходенето на лов е символ за непрозрачна власт, корупция и шуробаджанащина. Ловуването на мечки по времето на Чаушеску беше привилегия на партийните функционери, а в по-ново време - на високопоставени политици и заможни бизнесмени. Ловът на мечки обаче носи добри пари на местните власти и ловните дружества: платежоспособните ловци от Западна Европа са готови да платят по няколко хиляди евро за един трофей.

Еколозите от Световния фонд за дивата природа (WWF) твърдят, че не са срещу ловците, а срещу лошата политика за защита на околната среда като цяло, чийто симптом бил конфликтът между мечките и хората. Според еколозите, този конфликт се подклажда от постоянно стесняващото се жизнено пространство на дивите животни.

Сходна е и позицията на природолюбителя и бизнесмен Янош Син, който предлага турове за наблюдение на диви мечки. "Горите масово се изсичат, навсякъде гърмят моторните резачки, хората пътуват с джипове, мотоциклети, моторни шейни и какво ли не из горите, а и масово берат диви плодове и гъби. Навсякъде из горите срещаш хора и те разрушават жизненото пространство на мечките", казва Син.

В министерството на околната среда в Букурещ отказват да коментират подобни твърдения. От началото на 2017 ресорът се ръководи от нова министърка - Грациела Гаврилеску, чиято политика е по-различна от тази на нейната предшественичка. През април т.г. министерството представи "План за замразяване на популацията на кафявите мечки в Румъния". В него се твърди, че оптималната големина на популацията е от 4000 екземпляра. А като инструмент за постигане на тази цел се посочва ловът. Природозащитниците обаче обвиняват министерството, че на практика то дава картбланш за отстрела на повече от 2000 мечки, с което се превръща в маша на ловното лоби. Досега така и не е взето обвързващо решение за лова на мечки. Янош Син коментира ситуацията така: "Аз не съм нито ловец, нито зелен активист, но за мен е пределно ясно, че днес ние, хората, навлизаме много по-силно в жизненото пространство на мечките, отколкото преди 20 или 25 години. Разбира се, че поради това днес човек среща много по-често мечки, отколкото преди. Но това не означава автоматично, че днес мечките са повече или пък прекалено много на брой."


Вижте и нашето видео: наш екип придружи двама румънски овчари по опасните им маршрути из Южните Карпати

Опасна професия: да си овчар в Карпатите

Кено Ферзек
Кено Ферзек Редактор, автор, репортер