Коментар на Полина Паунова:
Той мина през какво ли не – от главен секретар на МВР, през кмет на София, стигна до министър-председател с почти пълно мнозинство, а към момента управлява в оставка уж коалиционен кабинет.
За годините, в които Бойко Борисов е на политическата сцена, обаче, той доказа безспорно, че не може да бъде в опозиция. За времето, в което му се наложи да влезе в кожата само на лидер на парламентарна партия, свикналият да бъде в доминантна позиция бивш пожарникар първо отказа да ходи в парламента, а впоследствие не съумя да направи така, че ГЕРБ - най-голямата опозиционна парламентарна фракция - с политически средства да се противопостави на управляващите. Борисов използва гражданската енергия и възмущение при управлението на БСП и ДПС, за да се върне на власт. В познатите вече води на Министерския съвет той привлече жадните за власт Реформатори, разбивайки тяхното крехко единство, окичи се с „диалогичността“, давана му от ляв партньор - АБВ - и успя да насочи надигащата се националистическа вълна в своя полза.
Партньорствата Му
Министър-председателят в оставка успяваше да лавира между слабите си партньори и опозицията, подчинявайки всички парламентарни формации - без изключение. И не само това – той създаде такава система за влияние, в която, на базата на взаимни услуги, системните партии (по Цветанов) се държаха като една. На този фон, с украшението „коалиционно управление“, Бойко Борисов написа сам легендата, че е нов, улегнал, диалогичен. Че няма нищо общо с откровено фашизиращото се управление от първия му мандат. И медиите подхванаха разказа за новия облик на премиера. Така се роди Борисов 2.0.
Президентските избори обаче срутиха тази легенда. Загубата на вота дойде като естествен резултат от партийна самонадеяност и желание от страна на премиера в оставка да „посочи“ удобен следващ държавен глава, който да не създава проблеми за партията му и да не заплашва властта му. Изходът от изборите обаче отново постави Борисов в неизгодната позиция да гледа как силата му чезне. А опитът от 2013/14 година показва ясно, че когато не е хегемон, премиерът просто губи контрол.
Именно така - със загубата на контрол - трябва да си обясним всички последвали нелогични и зигзагообразни движения около подадената на оставка на кабинета. Това засили у нас впечатлението за един слаб ГЕРБ с един объркан лидер, който изпуска юздите на партията си. А в подобни ситуации, когато партиите са уязвими, местните структури се оттеглят от активна дейност - в очакване на следващата власт, към която да се ориентират.
Резултатът – ГЕРБ губи подкрепа, а последните социологически проучвания показаха, че формацията е вече само на два процентни пункта пред БСП.
Ще задуха нов вятър
Предстоящите през пролетта предсрочни избори най-вероятно ще зададат нов тон. Гласовете за двете най-големи партии могат да се окажат почти изравнени, ДПС ще вземе своя „неотменен“ дял, а подкрепата за националистите ще е нараснала. Подобен сценарий до голяма степен ще предреши евентуално партньорство между БСП и ГЕРБ с „патриотичните“ организации в ролята на посредник. Това, разбира се, ще наложи мнението, че лидерът на ГЕРБ се е сдобил с поредния си нов образ.
Възможен ли е обаче Борисов 3.0? Възможен е. Също както бе възможен и Борисов 2.0, който пък не беше много по-различен от Борисов 1.0.
Всъщност, разказът за метаморфозите на лидера на ГЕРБ е измислица, пиар-стратегия и медиен балон. Този разказ е възможен заради перфектната стиковка между премиера в оставка и ДПС и прокуратурата - един конгломерат от политически, съдебни и бизнес-интереси. Потвърждение за съществуването на този полувидим-полуневидим управленски тандем откриваме в поведението и на Борисов, и на главния прокурор Сотир Цацаров, и на медиите, свързани с депутата от ДПС Делян Пеевски: в аферата КТБ и поведението на всички споменати по-горе в светлината на този скандал; в съпротивата срещу съдебната реформа; и не на последно място - в гигантските обществени поръчки от последните дни. И това е само най-видимата част от управленското партньорство, което създаде легендата за Борисов 2.0.
Иде Борисов 3.0?
Същите фактори ще създадат и „подобрената версия“ Борисов 3.0. За това свидетелстват пряко пък материали от последните седмици в медиите, свързани с Пеевски. Текстове, които възпяват лидерството на министър-председателя и изразяват увереност, че, именно благодарение на политическия си инстинкт, той ще поеме курс към широка ляво-дясна коалиция по германски модел – т.е. съвместно управление на ГЕРБ с БСП.
Такъв развой на събитията, под благовидната маска на взаимната партийна толерантност, разказван от медиите на ДПС като „коалиция на мъдростта“ и национално-популистка спойка, обаче обещава да се окаже трайно положение. Което е тревожно и плашещо. Първо: защото неформалните връзки, съществуващи и сега между всички тези играчи, ще бъдат официализирани. И второ: и двете партии, които ще бъдат на предна линия (БСП И ГЕРБ), ще загубят много от подобна коалиция. Затова биха държали властта до последно и с цената на всичко.
Ето защо не бива да очакваме промяна. България я очаква „още от същото“, но разказано като обновена и подобрена версия. Разказът ще бъде на първите страници в медиите на Пеевски.