Меркел – царица без царство?
Така трябва да се е чувствал и бившият канцлер Хелмут Шмид, когато през 1983 г. неговите съпартийци – социалдемократи отказаха да подкрепят позицията му за разполагането на ракетите „Пършинг-2” в Западна Германия.
Дали и Ангела Меркел няма да се окаже в подобна самотна ситуация? Дълго време подобно нещо изглеждаше абсолютно невъзможно, но след изборите в три германски провинции нещата изглеждат вече много различно. В деня след вота тя се държеше така, сякаш няма нищо общо с тежките изборните поражения на християндемократите в Баден-Вюртемберг и Райнланд-Пфалц. Меркел отказва да промени курса си в бежанската политика и основанията й, може и да са основателни. Но партията ѝ просто се раздира от противоречия, които Меркел се прави, че не забелязва.
Германците са раздвоени
Германците не са единни в оценките си за курса на Меркел. Огромното мнозинство изглежда възприема с облекчение, че все по-малко бежанци пристигат в страната. Мнозинство са и хората, които желаят ограничаване на броя на бежанците в дългосрочен план. В същото време, поне в западните германски провинции, повечето хора виждат и положителните страни от това, че Германия приема бежанци. Това не е ли противоречие? Не, по-скоро това е израз на чувството за несигурност, завладяло германците. Хората просто вече не знаят какво още ги очаква.
Същата неизвестност цари и в средите на ХДС. През последните години на консерваторите им се насъбраха много неща: отказ от ядрена енергия, наложен им отгоре и без никакъв обществен дебат; край на задължителната военна служба; нова, либерална семейна политика; повече права за хомосексуалните ... Партията приемаше всичко това - повече или по-малко безропотно - защото християндемократите винаги са отдавали голямо значение на партийното единство, особено, когато канцлерът е от тяхната партия. Но все някога струната заплашва да се скъса от опъване.
Алтернатива вдясно от ХДС
Така се стигна до появата на силна формация вдясно от ХДС, приемлива и за умерените избиратели, а не само за крайнодесния електорат. Представата, че "Алтернатива за Германия" ще изчезне, щом бежанската криза бъде решена (но как ли ще стане това?), е твърде наивна. Това, което сега говорят от тази формация, дълго време беше тема и сред консерваторите. Но ХДС на Меркел вече е друг.
Същевременно консервативният блок губи едно от важните си досегашни качества – дълго време германците имаха усещането, че могат да се осланят и да се доверяват на християндемократите и лично на Меркел. Дори и човек да не е споделял нейните възгледи, неизменно усещаше, че управлението на страната се намира в сигурни ръце.
Но щом ХДС и ХСС се ругаят взаимно, а Хорст Зеехофер почти ежедневно напада канцлерката, това доверие изглежда разсипано. Фактът, че много консервативно настроени избиратели в Баден-Вюртемберг дадоха гласа си на Зелените, би трябвало да сигнализира на Меркел, че ситуацията е повече от тревожна. Засега обаче няма признаци тя да осъзнава това. А тъкмо сега би се оказало много опасно, ако Меркел заеме позиция на глуха отбрана. Тя няма да е първият канцлер, оказвал се в подобно притеснено положение.