Малцинствата - проблематичното бъдеще на България
27 януари 2009
"Неизползвани потенциали" - така е озаглавено най-новото изследване в Германия, свързано с интеграцията на чужденците и по-точно казано с проблемите, породени от буксуването й. След десетилетия на наивно-възторжена вяра в мултикултурното общество, в което всеки живее по свой вкус, в Германия започна да настъпва отрезвяване, породено от фактите на всекидневието. После дойде ред и на социолизите, погледнали тези факти под лупа и диагностицирали безмислостно точно провалите при интеграцията на чужденците в германското общество.
Скрупули спрямо признанията
Достатъчно е да заменим наивната вяра в пъстрия мулти-култи живот с понятието "нихилизъм", а думата "чужденци" с "малцинства" и паралелът с България няма да е труден. И също както в България, през последно време в Германия стана сякаш модно да се изследва интеграцията: броят на социологическите проучвания по темата нарастна със същата интензивност, с която дълго време тя се премълчаваше. За първи път обаче в публикуваната тази седмица студия в Берлин изводите са придружени с толкова остро отправена критика към управляващите. За първи път интеграцията на чужденците е така пряко свързана с бъдещето на страната. "Застаряващото германско общество не може да си позволи да не използва потенциала на имигрантите", предупреждават берлинските социолози.
И още: "Една трета от родените в Германия деца са от чужд произход. Те ще решават бъдещето на страната". Досега почти никой не е имал смелост да заяви това директно в очите на хората, които управляват България. Защото и тук паралелът е очеваден: високата раждаемост сред малцинствата, съчетана с крайно ниско или липсващо образование е равно на изгубен национален, не само етнически потенциал.
Защо има скрупули спрямо това признание? Защо, макар че проблемите на ромското и турското малцинство се знаят отдавна, и макар че са "обримчени" във всякакви програми за помощ, рядко някой слага пръст в раната и казва директно, че от това зависи бъдещето на България?
Има няколко възможни отговора и те не са никак трудни. Можете ли да си представите български политик, който се изправя и казва: "Ромските деца са нашето бъдеще"?. Ситуацията е възможна само в навечерието на избори в някое от ромските гета - знаете защо... По принцип станалите обичайни вопли за загиващата българска нация се гарнират с цифри за изтичането на мозъци в чужбина и програми за връщането им в родината.
Не могат или не искат?
Колко мозъци в тази родина нямат възможност да се развият само, защото са имали злата участ да се родят в безпросветно социално слабо ромско семейство? Или пък в помашко? Или пък турско? Да, турско, защото ловката политика на ДПС да прокарва свои си хора на ключови места в институции и министерства не е задължително равносилна на грижа за турското малцинство. Признанието за това обаче е равносилно на провал, поне в ушите на функционерите от ДПС.
Впрочем, също както в България, и в Германия, програми за интеграцията на имигрантите / малцинствата/ не липсват. И въпреки това те не постигат желания ефект. Една от препоръките на берлинските социолози към управляващите гласи: улеснете получаването на германско гражданство, защото - цитат - "на хората трябва да им се даде знак за това, че от самото начало са добре дошли и нужни тук".
Имиджът на Германия прави привлекателно гражданството й, дори и за онези, които идват отдалеч. Какво обаче трябва да направят политическите елити на България, за да превърнат гражданството й в желано за онези малцинства, които са родени и израстнали в страната? И дали наистина искат да го направят?