1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Лукас Кранах Старши - загадката на дарбата и успеха

Бисерка Рачева11 януари 2008

Една амбициозна и сензационна изложба - експозицията "Гранах Старши" в музея "Щедел", Франкфурт на Майн разнищва тайните на изкуството на един от класическите му германски представители в епохата на Реформацията.

https://p.dw.com/p/CjWj
Лукас Кранах /1480 - 1553/Снимка: picture-alliance/dpa

“Самата истина е, че изключая единствено сънародника ми Албрехт Дюрер, този безспорен гений, по моя преценка само на теб в наше време се пада първото място в живописта, водеща началото си от коринтяните и възродена сега за нов живот. Не ще пропусна да отбележа, че мнозина славят бързината, с която рисуваш и с която превъзхождаш всички майстори.”

Хвалебственото слово на нюрнбергския кметски съветник е отправено към Лукас Кранах Старши през 1508 г. Тогава, а и днес Кранах минава за един от най-плодовитите художници на всички времена. Къде се крие разковничето на успеха му? Отговор на този въпрос търси амбициозната изложба “Кранах Старши”, отворила неотдавна врати в музея “Щедел” във Франкфурт на Майн.

Пейзажите му поставят нови жалони в изобразителното изкуство, той е превъзходен портретист, като придворен художник на саксонския курфюрст Фридрих Трети запечатва освен това пищните увеселения на аристокрацията – по негово време също новост в европейската живопис. Непреходна слава добиват еротичните му женски фигури, въплътили вечния идеал за красота. Картините на Лукас Кранах Старши отразяват и осветляват новата епоха на Реформацията. Наследството му обхваща над 1000 платна, които днес се съхраняват в най-големите галерии и музеи в света.

Deutschland Frankfurt Cranach Ausstellung im Städel Museum
Лукас Кранах Старши: Портрет на Мартин Лутер, 1529Снимка: Städel Museum

Изложбата във Франкфурт на Майн включва близо 100 произведения на Кранах, част от тях - предоставени от частни колекции и световно известни музеи и галерии като Уфици, Прадо, националната галерия във Вашингтон. Експозицията се вписва в серията сензационни изложби през последните няколко години; отличава я сходен стремеж да постави един

класически майстор в модерен контекст

да го покаже като един вид медийна звезда.

Неизчерпаемата дарба за откривателство е засвидетелствана в светските и митологични теми на многобройните платна на Гранах: Венера, Венера и Амур, Лукреция, Сребърният и златният век, Парис, Подвизите на Херкулес. С изящество и изтънченост се отличават неговите актове; за разлика от Дюрер, в изображенията на голото тяло Кранах не следва канона на безупречно точни студии за пропорциите на човешкото тяло. Той разработва по-скоро идеализирания, миловидно-елегантен тип на “жената-дете” и го представя в безброй варианти.

Deutschland Frankfurt Cranach Ausstellung im Städel Museum
Фрагмент от "Блаженият век"Снимка: picture-alliance/ dpa

“Кранах разкрива голото женско тяло в цялата му нежност и с целия му сладострастен копнеж”, казва известният колекционер Кристиан Цервос.

Еротика и невинност

С “Венера и Амур” от 1509 г. Кранах е първият художник в Германия, който създава монументална картина на гола женска фигура. Никой преди него не е дръзвал да изобрази женското тяло така разголено. Еротично-чувственият израз е колкото предизвикателен, толкова и съблазнителен в епохата на предвзето благонравното протестантство. Този род картини не се излагат пред широка публика; техните поръчители ги окачват в скрити ниши в домовете си и ги показват само на отбрани гости. Актовете на Кранах дръзко отхвърлят средновековните санкции в изобразителното изкуство. Венера, Лукреция, Ева, Диана, Минерва – неговите женски образи са заимствани от класическата митология, библейския свят и историята. Прозрачният воал, огърлицата, колието не прикриват, а подчертават еротичната игра, привличат погледа към голотата. Същевременно женските образи на Кранах излъчват странна двойственост – те са съчетание от мамеща еротика и благонравна свенливост. Тайната им е заключена в това, че подбуждат въображението и копнежа. И може би именно тази е причината, неземната им красота да вдъхновява творчеството на модерни художници като Ернст Лудвиг Кирхнер, Паул Кле, Пабло Пикасо, Алберто Джакомети.

Deutschland Frankfurt Cranach Ausstellung im Städel Museum
"Венера и Амур, който краде мед"Снимка: picture-alliance/ dpa

Предприемчивият дух

“Имам да споделя с теб още много, но трябва да завърша дваж повече неща. Всемогъщият Бог ми повелява да работя на този свят до пълна изнемога.”

Не на последно място предприемчивостта

откроява Кранах над други художници от епохата на Ренесанса и Реформацията. Той е решителен, многостранен, изобретателен. В две съседни сгради на централния площад във Витенберг се помещава ателието му, където цари денонощен труд. За кратко време ателието се превръща в най-търсен адрес за изработка на олтарни панели и стенописи. В него работят 12 художници, между тях и синовете на Кранах, Ханс и Лукас Младши.

Lucas Cranach der Ältere: Martin Luther als Mönch (Ausschnitt)
"Мартин Лутер като монах" /фрагмент/Снимка: Cranach I

Епохата? Епохата е неуютна и преломна. Кардинал Албрехт Бранденбургски, защитник на строгата католическа вяра и Мартин Лутер, протестантският реформатор са полюсите, между които се разгръщат животът и изкуството на Кранах. Самият той лавира между два враждебни лагера, загърбва религиозни граници в общество, разцепено от религиозни прения и гонения. Съмишленик на Реформацията, приятел на Лутер, кум на сватбата му с Катарина фон Бора – Кранах Старши е нарисувал толкова много портрети на големия реформатор, че и днес те определят популярната представа за Лутер. Създал е успоредно с това безброй олтарни панели и изображения на Мадоната – съвсем според вкуса на консервативния католицизъм и този на най-добрия му клиент, кардинал Албрехт Бранденбургски.

Изкуството? Изкуството надмогва и преодолява – не само времето, не само прагматизма на твореца, впрегнал себе си в удобна и доходоносна служба на две идеологии, на двама господари. С ирония и превъзходство изкуството на Кранах заличава присъщото му раздвоение между полезността и по-висшето предназначение.