1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Лондон тръгва срещу Пекин и Москва

Йохен Бухщайнер
1 август 2020

Новата британска външна политика, насочена към отстояване на западните ценности, е комбинация от идеализъм и прагматизъм, смята Йохен Бухщайнер.

https://p.dw.com/p/3gGV9
Борис Джонсън съвсем наскоро прие американския държавен секретар Майк Помпео
Британският премиер Борис Джонсън наскоро прие американския държавен секретар Майк ПомпеоСнимка: Getty Images/AFP/H. Mckay

Забележително е как Обединеното кралство се възправя срещу две велики сили едновременно. От една страна, правителството на Джонсън определя Русия като "заплаха за националната сигурност" и налага санкции срещу руски държавни служители, от друга - обявява се против новия китайски Закон за национална сигурност на Хонконг, предлага убежище на три милиона хонконгски граждани и ограничава присъствието на китайски компании като "Хуауей" и "БайтДенс" (създателите на "Тик Ток") на британския пазар.

За последен британците водят война на два фронта като империя - през 19-и век те се борят с Русия за Крим, а с Китай - за отварянето на търговските пътища. Тогава обаче Британската империя е в апогея на своята мощ, а Китай е само бледо свое подобие. През 21-и век Великобритания не защитава хегемониални интереси, а ценностна система. Военните сблъсъци не са на дневен ред, но въпреки това отношенията са обтегнати. Лондон настоява за по-силно присъствие на НАТО в балтийските страни, а наскоро обяви, че ще прехвърли самолетоносача "Кралица Елизабет" в Южнокитайско море.

Циниците могат да сметнат поведението на правителството на Джонсън за опит да отклони вниманието от вътрешнополитическите проблеми. А те са много: раните, които референдумът за Брекзит отвори, още не са заздравели. Те могат дори да станат по-болезнени, ако преговорите за търговско споразумение с Европейския съюз тази есен се провалят. Тези проблеми са и допълнително изострени от пандемията, която удари Великобритания особено силно. Никъде в Европа жертвите на коронавируса не са толкова много, а ако експертите са прави - британската икономика е и най-пострадала. 

Новата външна политика на Лондон следва своя собствена логика, своеобразна комбинация от идеализъм и прагматизъм. Може да изглежда носталгично или самонадеяно, но много от привържениците на Брекзит смятат, че именно Великобритания е непоколебимият пазител на западните ценности. Джонсън включва в почти всяка реч за Брекзит обещанието за "истински глобална Великобритания", която ще се застъпва още по-силно за демокрацията, върховенството на закона и правата на човека.

Британската кампания срещу посегателствата към свободата и автокрацията вероятно би била по-ефективна в коалиция с Европейския съюз, но истината е, че 27-те рядко успяват да се споразумеят за координирана външна политика. По-строгият подход срещу Русия в момента трудно би бил приет както от френския президент Макрон, така и от Берлин. Заради икономическите интереси на държавите от ЕС и ситуацията с Китай е аналогична. Британската гледна точка е следната: по-добре ние сами да направим нещо дребно, отколкото заедно да не правим нищо.

Този идеалистичен мотив - съпроводен в случая с Хонконг от чувството за историческа отговорност, съответства на новите британски интереси в Америка. Колкото по-неясен е резултатът от търговските преговори с ЕС - основния икономически партньор на Лондон, толкова по-голяма тежест придобиват паралелните преговори със САЩ, които са вторият най-важен търговски съюзник на Великобритания. Доналд Тръмп знае това и го използва като средство за натиск. Когато наскоро държавният секретар Помпео пътува до Лондон, той изрази задоволство от промяната на курса на Лондон към Китай - и призова за по-нататъшно втвърдяване на тона.

Русия под управлението на Путин се превърна за Европа в чума, дори в определена степен - в заплаха. Но в геополитически мащаб по-тоталитарната, по-могъща и десет пъти по-населена Китайска народна република на Си Цзинпин изправя Запада пред още по-големи предизвикателства. След продължително колебание Великобритания се присъедини към антикитайската коалиция, включваща държави като САЩ, Япония, Индия и Австралия. Предстои да се види дали увеличаването на конфронтацията ще помогне да се ограничи влиянието на Пекин. Но натискът спрямо Германия и ЕС на свой ред да заемат позиция, нараства.

Йохен Бухщайнер, ФАЦ

Frankfurter Allgemeine Zeitung

www.faz.net

Всички права запазени

Frankfurter Allgemeine Zeitung GmbH, Frankfurt am Main

 

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата