Летища, на които никой не каца

На летището в Лерида /на каталунски Лейда/ току-що се е приземил самолетът от полет IB 8608. Два пъти седмично 50-местна машина обслужва дестинацията от Палма де Майорка до Лерида. Има запячи. И как няма да има, след като пристигането на самолет на тукашното летище си е истинско събитие: то обслужва вече само тази единствена дестинация - до Палма и обратно. По един полет всеки петък и събота.

Пътниците изминават пеша разстоянието от самолета до терминала - сграда, приличаща на дворец от стъкло и стомана, която с високата си 60 метра кула създава впечатлението, че някак не си е на мястото. От всички страни летището е заобиколено само от ниви, обичайните за другите летища промишлени или индустриални зони липсват. Много неща тук са сбъркани, казва Каталина, която често пътува служебно из цяла Испания и е виждала много летища като това в Лерида: "Тези летища са истинска катастрофа. Покрай обслужването им са натрупани планини от дългове. Те са се появили по времето на строителния бум в Испания, когато всяка малка провинция е държала да си има свое летище. Допусната е била огромна грешка. Сега тези летища просто не могат да бъдат поддържани."

Луксозни летища за никъде

Вътре в сградата на терминала няма пътници, само обслужващ персонал. Двете гишета за чекиране са пусти, служителите от охраната на терминала гледат отегчено навън към паркинга, разговарят и пушат цигари. Скучаят. На изхода чака едно-единствено такси. Но и то идва два пъти в седмицата - когато каца самолетът от Палма. Днес шофьорът изважда късмет: Карлос, който се връща от почивка, маха на шофьора. Той е убеден, че летището има бъдеще: "Трябва му само още малко време да бъде доразвито."

Точно обратното твърди испанският журналист и експерт по въздухоплаване Хосе-Рамон Валеро от Мадрид. Според него летището в Лерида никога няма да излезе на печалба. Най-големият му проблем е мястото, на което е построено - до Барселона, т.е. до второто по големина испанско летище, са само 2 часа път с кола. Хосе-Рамон Валеро казва: "Всяко летище е генератор на разходи - за ресторанти и кафенета, за поддържане на чистота, за охрана, за целия останал персонал, вкл. авиодиспечери и пожарникари. Всички те получават заплати. Това струва много пари. А когато едно летище обслужва една-единствена дестинация, то няма как да работи на печалба."

"Малките" живеят на гърба на "големите"

Въпреки това много от по-малките испански летища продължават да работят - Хуеска, Леон, Логроньо, Валядолид и Бургос. Провинциите държат на всяка цена да ги запазят - и трупат огромни загуби. Техните надежди сега са свързани с една нова инициатива: "Част от печалбата на големите летища ще отива за покриването на загубите на по-малките и нерентабилните. Всички те трябва да благодарят на летищата в Мадрид, Барселона, Палма де Майорка или тези на Канарските острови", обяснява Хосе-Рамон.

Сега в Лерида чакат с нетърпение зимата, когато на летището ще започнат да кацат и самолети от Англия и Русия с туристи за зимните курорти: най-близкият ски-център в Пиринеите е само на 1 час път с кола от Лерида. Ескспертите обаче предупреждават да не се възлагат прекалено големи надежди, тъй като подобна стратегия веднъж вече се е проваляла: преди 2 години и половина бяха открити международни линии от Лерида до Париж и Франкфурт/Хаан, които само година по-късно трябваше да бъдат закрити, тъй като каталунското правителство реши да спре субсидиите за авиокомпаниите.

АГ, ДР, ОН, Е. Лилов, Редактор: Б. Узунова