1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Къде греши Дарвин?

Зулфикар Абани
24 февруари 2021

Расист, сексист или просто човек на своето време - какъв е бил Дарвин? И как така погрешните му тези за пола и расата ни влияят и до днес - 150 години след излизането на неговите трудове?

https://p.dw.com/p/3pnao
Снимка: ANDY RAIN/Epa/dpa/picture-alliance

Повечето от нас са чували за теорията на Чарлз Дарвин за естествения отбор и за фундаменталния му труд от 1859-а година "Произход на видовете". А още повече навярно са използвали изрази от типа, че оцеляват само най-силните, най-годните и най-приспособимите. Тези изрази също се приписват на Дарвин, макар да не са изцяло негово авторство.

На по-малко хора е известна обаче една негова по-късна книга: "Произход на човека и половия отбор", която излиза точно преди 150 години, на 24-и февруари 1871-а. В  нея Чарлз Дарвин излага възгледа си за половия отбор, който, според него, е допълнителен фактор в еволюционното развитие. Авторът се вглежда в различни аспекти от живота на човека и на животните, сравнява анатомичното им устройство и стига до мозъчните способности, до разума и морала, на паметта и въображението на човека. Дарвин изучава и въпроса за сексуалния избор, които правят животните.

Важността на половия отбор

Историчката Джанет Брауни, посветила последната си книга именно на тези възгледи на Дарвин, твърди, че според него обяснението на човешкия прогрес и на онова, което тогава се нарича раси, тръгва именно от сексуалния отбор. Британският изследовател смята, че сексуалният отбор обяснява разделянето на хората на различни расови групи, като цветът на кожата и на косата са важни индикатори. Според Дарвин, както пише Брауни, "сексуалният отбор при хората въздейства и на такива области на съзнанието като интелигентността и майчината любов". Дарвин пише още, че в отделните раси мъжете винаги са по-храбри, борбени и енергични от жените.

"Мисля, че Дарвин наистина се опитва да обясни биологичните корени на историческото развитие на цивилизацията", заявява Брауни за ДВ. "Той смята, че половият отбор е важен фактор в развитието на човешкото съзнание." Историчката припомня обаче, че мнозина смятат тези възгледи на Дарвин за проблематични.

Как въздейства тази книга?

Джереми ДеСилва, антрополог в колежа Дартмът, признава, че е раздвоен. Дарвин от една страна стига до невероятни заключения за връзките между хората и другите организми и за това, че всички сме част от един велик процес. От друга страна обаче антропологът споделя, че днес просто би прескочил главите в книгата, посветени на расовите и половите различия. "Ами объркал се е. А защо се е объркал? Просто защото е бил продукт на своето време? Или поради дълбоко вкоренените си предразсъдъци като привилегирован британски мъж?", пита се ДеСилва по адрес на учения, живял в колониалните времена на викторианската епоха.

Името на Дарвин често се свързва с Галапагоските острови - място, в което се срещат много редки видове, описани от него
Името на Дарвин често се свързва с Галапагоските острови - място, в което се срещат много редки видове, описани от негоСнимка: Jimmy Patino/Prensa Galapagos/dpa/picture alliance

Според ДеСилва, Дарвин е можел да стигне до правилните изводи на базата на праисторическите фосили, с които археологията е разполагала още тогава. Но както смятат много днешни учени, Дарвин навярно се е борил със сериозен вътрешен конфликт: между онова, което наблюдава, и предразсъдъците на своето време. В тази борба той сякаш е игнорирал собствените си научни познания. "Дарвин размишлява дали така наречените човешки раси произхождат от различни прародители или от един общ прародител", предполага антропологът Агустин Фуентес от Принстънския университет.

Според него, Дарвин е разбирал, че хората имат общ прародител, но е загърбил собственото си заключение в полза на предразсъдъка за наличието на раси. А тези системни възгледи влияят и до днес както по отношение на различните коренни населения, така и вероятно върху неравенството, което възниква във връзка с пандемията, смята антропологът. "Да вземем за пример САЩ и Великобритания, където наблюдаваме големи различия в процента на заразени, болни и починали - в зависимост от това дали са с по-тъмна или по-светла кожа. За този факт няма нито една биологична причина. Той е резултат от системния расизъм, който създава различни условия на живот и в крайна сметка различни тела", казва Фуентес. Според него, именно подобни различия Дарвин неправилно е видял като доказателство за естествения отбор, докато всъщност те са резултат от продължителното въздействие на локални, социални и екологични фактори, които създават културни различия, въплъщавани от човеците.

Цитираните автори не отричат огромния принос на Дарвин. Джереми ДеСилва смята, че ако Дарвин е знаел онова, което се знае днес, той би писал другояче. А според Агустин Фуентес днес Дарвин би отрекъл съществуването на биологични раси.

 

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми