Културното наследство (3-та част)

Тук трябва да поясня, че става дума за малцинството от колекционери, които притежават вещи с национално-историческо значение, и на които никак не им се иска да се разделят с тях. Един от основните проблеми пред държавата е дилемата какво да се прави с изгубената им собственост. По-голямата част от вещите в колекциите са придобивани чрез иманярство и незаконна търговия.

През 1998 г. с една законодателна поправка се дава възможност на колекционерите да станат собственици на откраднатите вещи по давност. За първи път в една вековна традиция държавата се отказва от патримониума си над културно-историческото наследство и на практика амнистира откраднатите вещи. Сегашният законопроект трябва да реши една много сложна задача с трудности от конституционно естество.

Държавата не би могла да конфискува откраднатото

след като веднъж сама е позволила то да бъде придобито легално, защото ще наруши Конституцията по отношение на неприкосновеността на частната собственост. От друга страна, тя няма как да се откаже от ролята си на добър и грижлив стопанин спрямо националната памет. Ето защо решението, което са избрали експертите, писали проекта, е формата на държателство.

Много ясно трябва да се каже, че това важи само за предмети с изключителна стойност, признати от специална комисия за вещи с национално и историческо значение. Техните притежатели ще могат да ги излагат в частните си музеи, да ги показват на широката публика, но не могат да ги търгуват или изнасят от страната, защото собственик е държавата. Последната има право да си вземе обратно вещите, ако те не се стопанисват добросъвестно или има опити за злоупотреба с тях. Тази форма е позната в такива страни като Италия и Гърция, които имат изключително богатство от паметници на културата. Именно

срещу формата на държателството скочиха колекционерите

които заявиха в прав текст, че това ще накара мнозина от тях да изнесат вещите си в чужбина и да ги продадат там. Тук се разкрива един парадокс, който описва цялата мерзост и лицемерие на тези хора, чиито публични защитници са Светлин Русев, Божидар Димитров и други дежурни „законодатели” на вкуса и родолюбието. Те хем говорят, че притежанието на откраднати вещи е проява на висш патриотизъм, защото иначе тези вещи щели да бъдат отмъкнати от чужди иманяри в чужбина, а от друга страна, когато бъдат приканени от държавата да изпълнят патриотичния си дълг, отказвайки се търговската стойност на колекциите си, заплашват да ги изнесат в чужбина. Така или иначе техният глас остана изолиран, защото срещна много мощна политическа съпротива.

Законопроектът бе гласуван със смазващо мнозинство – само трима „против” -, и изключително съгласие между всички политически сили. Добра стъпка в правилната посока. Остава законът да бъде приет на второ четене и разбира се да бъде прилаган.