Криворазбраната референдумизация

Последните два случая би следвало да влязат в учебниците, защото показват новия български инструмент за борба със собствената политическа безпомощност. Този инструмент е организирането на референдум с популистки или съмнително актуален въпрос.

СДС например, което от известно време се затруднява да формулира дори и политическата си ориентация, лансира гъделичкащ страстите референдум на тема тютюнопушене. Докато партията на Яне Янев, която се представя за партийна версия на Трансперънси интернешънъл, предлага референдум за намаляване на броя на депутатите.

Нито СДС се интересува от тютюнопушенето, нито РЗС от броя на депутатите. Първите имат проблем с политическата си физиономия, откакто изгониха почти всичките си разпознаваеми политици, но пък угодиха на ГЕРБ. А на вторите проблемът им е с доверието на хората - че това, за което твърдят, че се борят, е именно това, за което се борят.

Всички говорят за... референдум

Референдумът, добил популярност благодарение на неудачната ядрена авантюра на БСП, светкавично стана задължителен елемент от предизборната програма на кого ли не. Общината в Гоце Делчев дори реши, че референдумът може вместо архитектите да реши дали да се строи джамия в града. Добре че пак някой подсети правителството, че референдуми за граждански права не се провеждат. От България за гражданите също се явиха с инициатива за референдум, която пък илюстрира и всеобщата готовност да чуеш нещо, което не е казано. Партията искаше референдум за провеждане на Велико народно събрание, а вместо това излезе, че и тя иска референдум за по-малоброен парламент.

Миналата година имаше и други извънпарламентарни партии, които призоваваха към провеждането на референдуми. Едни искаха допитване за правото на отзоваване на депутати, други – за еднократната доза. Тези идеи не сполучиха не защото не бяха състоятелни, а защото инициаторите не успяха да се преборят за подписи или изобщо не мобилизираха усилие, за да се опитат да ги получат. Всъщност, и сега единствената партия, която реално е пристъпила към събиране на подписи, е СДС, нищо че за референдум заговориха практически всички.

Опасност от самодискредитиране

Всъщност проблемът в тези инициативи не е това, че хората не бива да бъдат питани, а това, че инициативи, лансирани с подозрителна кампанийност в навечерието на избори, могат най-много да дискредитират сами себе си. Особено след като референдумът на БСП вече направи достатъчно в тази посока. И след като представителната демокрация финишира в купуването на гласове, една грижа в повече за престижа на пряката демокрация не би бил излишен.

Автор: Т. Ваксберг; Редактор: Е. Лилов