Кремиковски неволи

Вече е съвсем ясно, че никой не иска металургичния комбинат (като изключим само работещите в него). И бразилският кандидат-купувач избяга, както преди това направиха украинците и индийците. А с това (засега) се изпарява и последната надежда, че е възможно да бъде спасено закъсалото соц-предприятие.

Една от многото соц-утопии

Не, не съм се объркал - комбинатът "Кремиковци" беше и си остава част от една отминала епоха. Той никога не е бил замислен да работи ефективно в реални пазарни условия. Той трябваше да развива българската металургия, но едновременно с това (и най-вече) да демонстрира нагледно как функционира - извинете ме - българо-съветската дружба.

То и името му е такова, ако си спомняте - първо беше "Леонид Илич Брежнев". Пак по социалистически 3/4 от рудата трябваше да се внася от Съветския съюз и другите "братски държави", което оскъпяваше крайния продукт. Но какво пък, в онази епоха никой не се интересуваше от това колко рентабилно е едно производство. Важното бе да има работа за народа. Още Вапцаров е мечтаел за това: "Ще строим завод, огромен завод, с яки бетонни стени! Мъже и жени, народ, ще строим завод за живота!"

Животът обаче показа друго: Колко по комунистически мегаломански несъстоятелна бе идеята за малка България с голяма индустрия. И Кремиковции не е единственият пример за тази соц-утопия - вижте пернишката "Стомана" или заводите за тежко машиностроене в Русе и Радомир. Днес те стоят като паметници на глупостта (като този пред НДК) и приличат на умрели мастодонти, на вкаменелости от далечна епоха.

Отдавна изгубена кауза

Сега протестиращите от "Кремиковци" искат да ни убедят, че те имали бъдеще - можели да бъдат печеливши производства?! Ами ако наистина беше така, щеше ли тогава интересът към комбината от софийското поле да клони към нула? И щяха ли потенциалните инвеститори да бягат от него както дяволът бяга от тамяна?

Не, трудно издържа тази теза. "Кремиковци" отдавна е изгубена кауза. И българското правителство или трябва да го затвори, или да продължи да харчи милиони за изкуственото поддържане живота на един жив труп.

А, да - работниците и служителите! Поддържането на илюзията у тях, че има и друг начин, е грях спрямо тези хора. По-голям дори от изкуственото реанимиране или закриване на това предприятие. Защото отдавна вече никой днес не строи заводи "за народа" или "за живота". Та били те и с яки бетонни стени...