1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

"Креатурата на Ердоган" в България

Георги Папакочев
15 март 2017

Новините от последните дни показват съвсем еднозначно, че Турция е готова да стигне много далеч в опитите да въздейства на своята диаспора в Европа. А как стоят нещата в България, където Анкара дори си има любима партия?

https://p.dw.com/p/2ZCH1
Снимка: BGNES

Преди близо осем месеца Върховният касационен съд (ВКС) регистрира спорната до онзи момент политическа партия ДОСТ. Няколко месеца по-рано Софийският градски съд беше отказал да впише формацията в партийните регистри. Поради преобладаващия брой учредители с турски имена и поради етимологията на съкращението „ДОСТ" съдът беше стигнал до заключението, че въпросната партия се създава на етническа основа. Но върховните съдии решиха, че „Демократи за отговорност, свобода и толерантност“ преследват цели, които са „общовалидни по отношение на всички граждани с избирателни права". Освен това ВКС определи като хипотетична тезата на първоинстанционния съд за „най-вероятни действия на етническа или верска основа".

Турция и "трите знамена" на ДОСТ

В същото време обаче се предполага, че партия ДОСТ е грижливо направлявана от Турция. Непосредствено преди появата на новата формация, лидерът ѝ Лютви Местан направи официално посещение в Турция, където разговаря с тогавашния премиер на страната Ахмет Давутоглу. А както информираха български медии, гости на учредителната конференция на ДОСТ са били зам.-председателят на управляващата в Турция Партия на справедливостта и развитието, турският посланик в София, както и представители на изселнически организации. В интервю за Анадолската агенция, дадено непосредствено след учредяването на ДОСТ, Лютви Местан заяви, че партията е създадена в името на „три знамена - на НАТО, ЕС и България". Но не пропусна да подчертае и това: "Ние постоянно казваме: Турция не представлява заплаха за националните интереси на България. (...) Република Турция може да бъде от голяма помощ за нас”.

От тези думи на Местан измина почти цяла година, в която се случиха много неща: в Турция след месец ще се проведе референдум за промяна на конституцията, а в България предстоят предсрочни избори. На този фон турският министър на труда и социалните грижи Мехмет Мюеззиноглу се обърна към живеещите в Турция български изселници със следните думи: „Ние, гражданите на Република Турция, трябва да осигурим излизането на коалиция ДОСТ на предни позиции в изборите в името на по-доброто бъдеще на сънародниците в България". Реакцията на българското Министерство на външните работи не закъсня: откритите призиви за подкрепа на една определена партия бяха обявени за директна намеса във вътрешните работи на България.

Но да се върнем към самата партия ДОСТ. Преди броени дни ЦИК спря неин предизборен клип заради субтитри на турски език. Както е известно, това представлява нарушение на задължението предизборната кампания да се води на български език. И още един предизборен сюжет около ДОСТ: лидерът на Народната партия „Свобода и достойнство”, която е част от обединението ДОСТ, призова „всички партии, без изключение, да извадят от листите си кандидат-депутатите, оповестени от Комисията по досиетата като агенти на бившата ДС". В коалиция ДОСТ има пет такива човека, като най-видният кандидат „с картонче“ е не друг, а самият партиен лидер Лютви Местан.

И докато тези неразбории около ДОСТ си останаха техен вътрешнокоалиционен проблем, намесата на Турция в полза на една неукрепнала етническа партия в съседна държава, както и тежката криза в отношенията на Анкара с Германия, Холандия и други страни от ЕС в навечерието на турския референдум, поставиха основателния въпрос докъде може да стигне Турция в опитите да въздейства на своята диаспора и какви рискове крие всичко това.

"Под знамето на полумесеца и звездата"

Според анализатора от ЦИД и бивш военен министър Бойко Ноев, принципните рискове са общи за целия ЕС и се съдържат най-вече в агресивните опити на Ердоган да накара Европа да се съобразява с това, което той нарича „възход на Турция като нова сила“. „Оттам произхождат и специфичните рискове за България като съседна страна, която днешното турско ръководство разглежда като част от великата цел „единна нация под знамето на полумесеца и звездата". Турската държава открито застана зад създадената от нея партия ДОСТ, което е пряка намеса във вътрешните работи на България", категоричен е Ноев.

Политологът Огнян Минчев добавя на свой ред, че турската политика и дипломация никога не са се отличавали с особена деликатност - тяхна „визитна картичка“ е по-скоро арогантността, казва Минчев: „Очевидно Ердоган и кръгът му са стигнали твърде далеч в самоубеждението си, че Турция е велика сила, на която ѝ предстои да диктува на Европа по какъв начин трябва да се развиват отношенията между Анкара и основните европейски столици и какъв трябва да бъде привилегированият статут на турските граждани, отишли на Стария континент да търсят работа и препитание, каквито не могат да намерят в Турция. Сериозен „принос" за това убеждение на Ердоган имат и самите европейски политици и институции, които дълго време се отнасяха свръхделикатно към Турция и така излъчваха сигнали за уязвимост и слабост. А това още повече нахъса управниците в Анкара да се държат по този естествен за тях начин”, коментира Минчев.

"ДОСТ е партия-креатура на Ердоган"

По неговите думи, „представителите на турския режим в България са особено безпардонни, тъй като смятат, че тук няма от какво да се страхуват. Това личи от поведението на турския посланик в София, както и от демаршите на турски министри като споменатия вече Мюеззиноглу“, посочва Минчев и казва: „Да добавим и още нещо много важно: появата на ДОСТ като конкурент на ДПС отразява факта, че Доган е разконспириран като човек на двойно подчинение, както и че новият режим в Анкара е решил в България да бъде изградена партия, която да е зависима само от Турция - за разлика от сегашния руско-турски кондоминиум в лицето на ДПС”, коментира политологът и описва ДОСТ като „партия-креатура": „Но тази партия е креатура не просто на Анкара, а на режима на Ердоган, който с ускорени темпове унищожава едновековното наследство на Турската република", заключава Огнян Минчев.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми