1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Краткият ни гастрол на този свят

АГ, НЦЦ, УШ, С. Гяуров, Д. Попова-Витцел31 март 2011

Японският парадокс отново удивява света. От една страна един народ с уникално чувство за естетика и учтивост; от друга - една природа, която не би могла да бъде по-брутална. На какво се дължи инстинктът им за оцеляване?

https://p.dw.com/p/10jzA
Японците и тленността на човешкото съществуванеСнимка: Fotolia/Jules_Kitano

Бележки на швейцарския публицист и познавач на Япония Урс Шьотли:

Как е възможно един народ, който с такава страст се посвещава на деликатната и езотерична красота на сезоните и природата, да бъде наказван така жестоко от нея? Японската естетика, проявяваща се в грънчарството, икебаната или музиката, почива върху екстремната уязвимост на всичко онова, което човекът при своя кратък гастрол на този свят създава и придобива. Тази наранимост не можеше да бъде демонстрирана по по-драстичен начин от земетресението и вълната цунами.

Катастрофата като стимул

Впрочем при японците няма място за фатализма, произлизащ в други културни кръгове от безутешността на земното съществуване. Редица японски фирми съобщават, че сега техните служители работели двойно по-здраво. Това не се дължи на "безсрамната експлоатация на работниците", както биха могли да си помислят европейците. По-скоро в тази спонтанна реакция се проявява японският инстинкт, че тъкмо в кризисни момент е важно хората да се сплотят и да гледат напред.

NO FLASH Japan Erdbeben Tsunami Trauer 15.02.2011
Спасява ги сплотеносттаСнимка: AP

Това, че хората на тези далечни, негостоприемни острови в периферията на Тихия океан изобщо са оцелели в продължение на хилядолетия, се дължи единствено на тяхното чувство за единение, както и на способността им да възприемат катастрофите като подтик към ново начало.

В японския контекст религията не предлага утеха за по-добро съществуване в отвъдното. Най-много будитският монах би могъл да се надява, ако е рекъл бог, да намери спасение от вечния цикъл на смъртта и прераждането. В Япония отношението към покойните е белязано от конфуцианската почит към предците. Задача на по-младите е да се грижат за поддържането на гробовете.

Честност и задгробен живот

Тревога предизвика обстоятелството, че поради намаляването на населението много семейства остават без наследници, които да се грижат за гробовете. Затова сред услугите, които се предлагат в Япония, е и сключването на договор, така че онзи, който няма близки, да знае, че след смъртта му ще има кой да наглежда гроба му. Тъй като честността спада към добродетелите на тази нация, човек може да е сигурен, че поръчката му ще бъде изпълнявана и без контрол. При това отношение към мъртвите, нищо чудно, че за разлика от Запада, но също и от Китай, гробищата се намират посред градовете и че са популярно място за вечеринките, наричани сакура: покойните присъстват на празненството посред гробовете, което напомня на живите тлеността на всичко земно.

Трагедията, която сполетя тези дни хиляди японски семейства, се преживява така интензивно, както след подобни бедствия навсякъде другаде по света. Но японците сдържат чувствата си, дори и в кръга на семейството. В хиляди случаи след сегашната катастрофа близките не могат да изпратят своите покойници както подобава, тъй като или са затрупани под развалините, или са били отнесени от морето. А в японския ритуал сбогуването с покойния е извънредно важно.

Отвъд грях и катарзис

NO FLASH Japan Erdbeben Tsunami
Природата е неподвластна на човека - японците знаят товаСнимка: dapd

Нито шинтоизмът, специфичната японска религия, нито будизмът познават първородния грях. За ставащото на този свят, било добро или зло, няма теологическо обяснение. Оттук следва и отказът вината за трагедиите, сполитащи индивида или общността, да се хвърля върху човешките грехове - шинтоизмът учи, че природата е неподвластна на човека; едно прозрение, което съвпада разбира се с естествените дадености.

Ужасното бедствие, което сполетя Япония, също като голямото земетресение в Кобе през 1995, не е крайна точка, след която човек, ако е останал невредим, би могъл да си отдъхне веднъж завинаги. Всички знаят, че ще има и други катастрофи и че оцелелите не могат да се надяват, че са имунизирани срещу следващите трагедии. В японския мироглед няма място за катарзис.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми