1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Колко да взима депутатът?

13 ноември 2012

Колко могат да си докарват депутатите от странична дейност? И в какви браншове? Къде свършва тяхната независимост и започва конфликтът на интереси? В това отношение в Румъния, България и Македония има съществени разлики.

https://p.dw.com/p/16hWf
Снимка: AGITA LEIMANE/Fotolia

Той никога не е преследвал политическа кариера. И все пак Мирча Дякону - един от най-обичаните румънски актьори, решава да стане депутат. Политиката разкрива пред него нови хоризонти - такива, каквито театърът не може да му даде. Държавният орган, който следи за конфликт на интереси, обаче обявява, че постовете, които той заема - директор на театър и депутат - са несъвместими. Законът позволява на народните избраници да работят в университети и други културни институции, но не и на ръководни позиции. Върховният съд на Румъния също постанови, че Дякону трябва да се откаже от едната длъжност. Така изведнъж актьорът се оказа ябълката на раздора между политиката и съдебната власт, които в Румъния са в открит конфликт. След като разгледа случая, румънският парламент в крайна сметка реши, че Дякону може да запази и двете си длъжности - въпрос на тълкуване на законите.

Mircea Diaconu Minister für Kultur Rumänien
Мирча Дякону - и актьор, и политикСнимка: Wikipedia/Javicisro

Този случай е симптоматичен за състоянието на законодателството в Румъния. Така например депутати с юридическо образование могат да продължат да работят като адвокати, стига клиентите им да не са обвинени в корупция, търговия с дрога или трафик на хора, и да не представляват заплаха за националната сигурност. Това общо взето рестриктивно законодателство по отношение на страничните доходи на депутатите в Румъния е опит да се противодейства на сивата икономика и корупцията. А Румъния определено има нужда от това, тъй като в актуалния корупционен индекс на Трансперънси интернешънъл страната заема незавидното 69-то място в света.

С високи заплати срещу корупцията

Всъщност проблем с корупцията имат и редица други бивши социалистически държави. За да се справят с него, страни като България, Полша или Сърбия например опитват следното: те плащат по-високи заплати на депутатите си. В цитираните страни възнаграждението на депутатите е колкото три средни работни заплати. Освен това те имат право на добавки за сътрудници, кабинет, пътни разходи и нощувки. Така например един депутат от полския Сейм получава по 6000 евро месечно при 800 евро среден доход в страната.

В България народните представители вземат значително по-малко - средно по около 1 500 евро на месец, но и средната работна заплата в страната е по-ниска от тази в Полша - около 325 евро. Българските депутати със свободна професия обаче - като лекари, адвокати или актьори - могат спокойно да продължат да я упражняват, тъй като според законодателя в този случай няма конфликт на интереси.

Symbolbild Journalismus Interview Report Reporter Mikrofon Krawatte Presse
Никакви странични дейности = никакъв конфликт на интереси?Снимка: Fotolia/picsfive

Македонците са най-строги

Съвсем различно е положението в Македония - там на депутатите им е забранено да имат странична дейност. В рамките на мандата си македонският депутат трябва да "замрази" основната си професионална дейност. Изключения се правят само в извънредни случаи - например на хирурзите им е позволено да участват в сложни операции, когато няма друг подходящ лекар, който да ги замени.

Междувременно румънският актьор Мирча Дякону сам реши казуса с двата заемани от него поста: въпреки разрешението на парламента да запази и двете си длъжности, той се отказа от политиката. Защото иска да остане верен на принципите си и да продължи да се занимава с изкуство. Той планира да направи филм. Може би за политиката.

Автор: З. Арбутина, Е. Лилов; Редактор: М. Илчева

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми