Кой (не) иска да забрави ДС?

В края на официалното посещение в Германия президентът Росен Плевнелиев е споделил с германския си колега Йоахим Гаук идеята за един "хубав музей на ДС". Известният разследващ журналист Христо Христов уточни, че автор на замисъла всъщност е председателят на държавната агенция "Архиви" Мартин Иванов. Тъкмо Мартин Иванов с подкрепата на германската фондация "Конрад Аденауер" е човекът, положил досега значителни усилия за създаването на идеен проект за бъдещия музей. Външният министър Николай Младенов също подкрепи тези планове.

И все пак защо идеята за "Музей на ДС" лансира тъкмо държавният глава Плевнелиев, а не премиерът Борисов? Социологът Васил Къдринов припомня, че българският министър-председател Бойко Борисов все пак е свързан със средите на бившата ДС, бил е лектор в нейната школа преди 1989г. Освен това в управляващата партия ГЕРБ все още има бивши служители на тайните служби - няколко областни управители, трима депутати, служители в държавната администрация. Така че не върви премиерът да говори срещу ДС, докато на един по-млад човек, който не е свързан с това минало, като г-н Плевнелиев, това му отива повече, казва Къдринов.

Според него зад всичко прозира стремежът на днешната българска олигархия да е в добри отношения със Запада, да следва демократичните стандарти по отношение на миналото или поне да дава вид, че желае това. Христо Христов припомня, че сегашният германски президент Йоахим Гаук е идвал неколкократно в България като експерт, но в качеството си на президент досега не бил запознаван с идеята. Според него Плевнелиев едва ли би могъл да си намери по-добър събеседник по темата за комунистическото минало от Йоахим Гаук, който през годините на прехода е ратувал не само в родината си, но и в останалите страни от бившия соцлагер за истинска държавна политика в тази област.

Миналото ни чака

През последните години в България се заговори за създаването на "Музей на националната памет", "Музей в памет на жертвите на комунизма", "Институт на европейската памет", "Музей на комунизма"... Какъв шанс има последната инициатива - за "Музей на ДС" - да придобие реални измерения точно сега, в условията на икономическа криза?

Христо Христов припомня, че става въпрос за около 700 000 евро, които следва да бъдат вложени за реконструкция на автентични помещения в подземието на "Московска" 5, ползвани след 1944 година от ДС и милицията като места за арест и разпити на противници на комунистическия режим. Дали това ще бъде "Музей на терора" или ще се казва "Музей на ДС" предстои да се уточни, допълва Христов и пояснява, че 40 на сто от въпросните помещения са напълно автентични.

Всичко е въпрос на добра воля, казва Васил Къдринов, който наскоро посети бившата централа на унгарската ДС. Днес шестетажната сграда на една от главните улици в Будапеща, където през войната се е намирало Гестапо, е превърната в мемориал. Не "музей на ДС", а мемориал за жертвите на комунистическите служби и на нациския режим. В експозицията могат да се видят хиляди снимки не само на жертвите, но и на техните палачи.

Подобно нещо може да се направи на ул. "Московска ", където се е помещавало аналогично ведомство. Христо Христов допълва, че създадената от директора на архивите Мартин Иванов група от експерти, е проучила внимателно действащите днес подобни експозиции в Източна Европа - "Музея на тоталитаризма" във Варшава, архивния център-музей в бившата централа на ЩАЗИ в източноберлинския квартал "Лихтенберг", мемориалите в Прага и Балтийските държави, за да извлече най-доброто от техния опит. Направени са вече и съответни предложения.

България закъснява с преосмислянето

А дали свещеник от Светия синод би осветил подобен музей? Факт е, че висшето духовенство на БПЦ продължава да е инфилтрирано от бивши агенти, но в крайна сметка има и по-млади свещеници, защо да не го осветят? - казва Васил Къдринов. Проблемът е, че България е закъсняла много с целия процес на осмисляне на миналото. Ние сме на опашката в Европа, българската ДС все още поддържа влиятелна мрежа със свое лоби в парламента, в правителството, в медиите, допълва социологът. Христо Христов е убеден, че бъдещият музей би бил част от раздялата на България с комунистическото й минало.

За съжаление онова, което в България все още не се прави, е истината и доказаните факти да влязат не само в университетските програми по история, но и в учебниците на средните училища. Никой няма да ни подари такъв музей, нито Плевнелиев, нито ГЕРБ, нито някой друг, е убеден Васил Къдринов. Гражданите трябва да настояват за този музей, а там да бъдат показани не само жертвите, но и палачите. Твърденията, че ДС е била обикновена секретна служба, са лъжа, те са светотатство към паметта на жертвите и престъпление към бъдещите поколения, на които сме длъжни да кажем истината, единодушни са експертите.

Автор: Г. Папакочев, Редактор: А. Андреев