1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Кого слушат македонските медии?

С. Падори-Кленке, А. Андреев8 април 2014

Македония избира президент на 13 април. Правозащитниците се опасяват, че медиите точно в този момент ще демонстрират най-сериозните си проблеми. А те са известни отдавна и вместо да се оправят, се задълбочават.

https://p.dw.com/p/1Bc3T
Снимка: Reuters

Във всеки предизборен период медиите играят ключова роля за формирането на обществено мнение. Вестниците, радиото, телевизията, а все по-често и интернет упражняват сериозно въздействие върху решението на избирателите на коя партия и на кой кандидат да дадат доверието си.

В последните години оценките на няколко международни организации за свободата на информацията в Македония непрекъснато се влошават. През март и април международните наблюдатели особено внимателно следят предизборните публикации. В момента германският клон на "Репортери без граници" се интересува от кампанията в навечерието на изборите за президент.

"Опасяваме се, че в разгара на предизборната кампания още по-ясно ще проличат съществуващите проблеми на македонските медии," казва Кристиян Мир от "Репортери без граници". Той обяснява, че рекламите се използват като лост за въздействие върху медиите и журналистите. Схемата, която има предвид Мир, е добре позната и в България: критичната политическа журналистика понякога се жертва заради интересите на един или друг рекламодател.

Трите най-сериозни проблема

Christian Mihr Geschäftsführer Reporter ohne Grenzen
Кристиян Мир от "Репортери без граници"Снимка: DW/S. Padori-Klenke

"Миналата година медийната ситуация в Македония драматично се влоши, това показват нашите наблюдения. Критичните точки са три. Първо: зависимостта на медиите от правителството, която функционира през рекламите и става все по-голяма. Правителството е най-големият рекламодател, а това създава огромен проблем за независимостта на журналистиката. Когато медиите са икономически зависими от правителството, на дневен ред излиза автоцензурата. Вторият проблем е високата степен на агресия в македонската блогосферата - агресия, която се проявява най-вече чрез речта на омразата. Третата ни грижа е свързана с Томислав Кежаровски, който беше осъден заради журналистическо разследване, публикувано още през 2008 г. Едно такаво драконовско наказание за независима журналистическа работа не е нищо друго, освен срам за свободата на информацията," казва Кристиян Мир.

В годишната класация на "Репортери без граници" за свободата на медиите Македония заема тревожното 123-то място. Ето защо организацията настоява за по-силен ангажимент на Европейския Съюз в полза на медийната свобода в Македония.

"В последния доклад на ЕС за напредъка на Македония към еврочленството имаше общи наблюдения за състоянието на медиите в страната. ЕС обаче трябва да се занимава не само с общата рамка, а и с отделните случаи - само така може да има напредък по посока на укрепване на свободата на информацията в Македония и в региона. Настояваме за това, поучени от опита с други държави, които се присъединиха към ЕС. При предишните евроразширявания свободата на медиите и на информацията не беше сред решаващите критерии за членство. Колко важен е този критерий, установяваме едва сега на фона на драматичната ситуация в България или Румъния", коментира Кристиян Мир. Нека да припомним, че в последната класация на "Репортери без граници" България падна до тревожното 100-то място.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата