1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Когато Червената армия “освободи“ Варшава

Виктор Ерофеев
17 януари 2020

Москва отбелязва празнично годишнината от освобождаването на Варшава в края на Втората световна война. Но поляците се отнасят доста резервирано към това събитие. И има защо, пише в коментара си Виктор Ерофеев.

https://p.dw.com/p/3WLjr
Варшава през януари 1945 година
Варшава през януари 1945 годинаСнимка: picture-alliance/dpa/V. Grebnev

На 17 януари 1945 година съветските войски наистина освободиха столицата на Полша от хитлеристка окупация. В хода на военната операция Червената армия прогони германците от града, и по-точно от неговите развалини, тъй като след Варшавското въстание градът е разрушен. Всъщност обаче (от гледна точка на полската история) на тази дата преди 75 години във Варшава са навлелзи псевдо-освободители. А те са „псевдо", защото в резултат на това чак до 1989 година Полша беше лишена от пълноценен държавен суверенитет. От съветска гледна точка, която в момента е и гледната точка на Путин, тази днешна полска оценка представлява черна неблагодарност.

Помирението невъзможно

Днес не е възможно да се помирят тези две гледни точки. По време на Перестройката между двете страни беше възникнало някакво взаимно разбиране, днес обаче на негово място е настъпил пълен разрив.

Една от неговите външни прояви е тъкмо отношението към 17 януари. Поляците по никакъв начин няма да го отбележат официално, в Москва обаче се провежда голяма празнична заря.

Острият конфликт между Путинова Русия и Полша 75 години след победата над нацистка Германия е резултат от два фактора. Първият е исторически, вторият – дълбоко политически.

Историческите причини  

В исторически план по време на Перестройката отношенията се затоплиха на базата на общочовешките и социални ценности, докато днес на дневен ред отново излизат старите амбиции и претенции. Стигна се чак дотам, че според днешната руска позиция Полша се оказва не жертва на Втората световна война, а едва ли не провокатор и виновник за нея.

От полска гледна точка национал-социалистическият и съветският тоталитаризъм са идентични явления. Полша добре познава всичките им „прелести", защото е изтърпяла масови репресии и от двете страни. Пактът Молотов-Рибентроп (всъщност Сталин-Хитлер) предреши поредната, четвърта в историята подялба на Полша и изпълни смъртната присъда над полската държавност. Когато си възвърна независимостта през 1989 година, Полша най-после получи възможност да напомни за своите трагични отношения с Русия.

Политическите причини

Но днешното рязко изостряне на полско-руските отношения вече е свързано с политическата конюнктура. През последните месеци Путин на няколко пъти говори за полската история и с безпрецедентна грубост нарече някогашния полски посланик в Берлин Йозеф Липски „гад" и „антисемитска свиня". Разбира се, не ставаше дума за Липски. Не Липски, а днешна Полша е трън в очите на руския президент, понеже тъкмо тя пречи на „рестартирането" на отношенията с Европа, от което Путин очаква полза за себе си. А дали ще има полза за Европа – това вече е друг въпрос.

Преди няколко години Европа се противопостави на Русия заради Украйна, но с времето тази позиция избледня. Под управлението на Макрон Франция се насочи към някакъв неоголизъм. Италия пък изцяло се е отказала да се разправя с Русия. И накрая – Германия, където интересите на бизнеса („Северен поток", но и други проекти) влизат в конфликт с моралната страна на въпроса. А отвъд океана и Тръмп по свой си начин подава сигнали, че иска да оправи отношенията с Москва.

Като имаме предвид още, че дори самият президент на Украйна търси контакт с Путин за решаване на Донбаския проблем, смекчаването на европейската позиция започва да изглежда ако не оправдано, то поне разбираемо.

Виктор Ерофеев
Виктор ЕрофеевСнимка: privat

И само Полша, преди всичко Полша, а редом с нея и балтийските страни, които дори в по-голяма степен от своите полски приятели изпитаха на гърба си „радостите" на съветската власт, само тези страни не желаят да поемат курс към политически компромис. В същото време руската върхушка мечтае за „Ялта 2" - за някакъв нов договор, който ще позволи на Москва да конструира свои сфери на влияние, към които никой друг не посяга, и в крайна сметка да създаде нещо подобно на Съветския съюз.

Варшава не вярва на сълзи 

В Кремъл непрекъснато повтарят, че нов Съветски съюз не е възможен, но поляците напълно разбираемо не вярват на тези уверения. Те знаят от собствен опит, а вече и от опита на Украйна, че днешната власт в Русия исторически е взела на въоръжение философията на царете, на комунистите и, с извинение, на бандюгите: никога нищо да не признаваш, ако не ти е изгодно и противоречи на твоите интереси.

Русия няма никаква полза да напада Полша. Полша вече се е научила как да се съпротивлява и добре познава своя географски съсед и неговите държавни ценности. Без съмнение Полша си има свои исторически грехове и забежки, включително днешния национализъм на управляващите, но да човъркаш полските рани е доста рисковано само по себе си. Да, там е имало антисемитизъм, но нека да си припомним 1950-те години, когато сталиновата война срещу „космополитизма" се трансформира в откровен антисемитизъм. Да се надяваш, че Западът, който е много чувствителен на тема „антисемитизъм", ще използва този исторически проблем, за да принуди Полша да се отнася по-меко към Кремъл – такава надежда може да излезе на Русия твърде скъпо. Тя е и съвсем безсмислена, защото по-скоро Русия ще се промени, отколкото Полша да се предаде и да престане да настоява на своето.