Когато фикцията и реалността се сливат

Кадрите всяват ужас: в трилъра "Денят на Бастилията" в Париж избухва бомба, има много убити и ранени. Всичко това се случва на 13 юли - ден преди националния празник на Франция, за който е планиран друг атентат. Това е драматургичната основа на френско-американската продукция "Денят на Бастилията", която от април върви по екраните на кината в различни европейски страни.

В Германия трилърът излезе на екран на 23 юни, във Франция стартът му беше отложен заради атентатите в Париж и, по зловещо стечение на обстоятелствата, се състоя именно на 13 юли - в навечерието на националния празник, когато беше извършен и атентатът в Ница. Ужасът в Ница накара френските разпространители горчиво да съжаляват, че изобщо пуснаха на екран "Денят на Бастилията". Междувременно във Франция прожекциите са спрени.

Нека припомним: през януари миналата година терористи нападнаха редакцията на сатиричното списание "Шарли Ебдо", през ноември последваха атентатите в Париж със 130 жертви. След "Шарли Ебдо" и преди нападението в Ница бяха извършени и други атентати. Съседна Белгия също беше застигната от ислямисткия терор.

Не можем да твърдим, че авторите на "Денят на Бастилията" героизират по някакъв начин терора и насилието. Издирвайки извършителите на атентата, единият от главните герои във филма, който е агент на ЦРУ, отначало насочва подозренията си към радикални ислямисти. Постепенно става ясно, че отговорни за експлозията са съвсем други лица. Темата на този екшън обаче са терорът и преследването на терористите. И тъй като всички смятат, че зад атентата стоят ислямисти, тази тема доминира отчасти и в самия филм.

Във френския филм "Made in France" един мюсюлмански журналист разследва случаи на екстремизъм в парижките предградия. Той успява дори да проникне в джихадистка група, като по такъв начин съдейства за осуетяването на планиран атентат. С други думи - не можем да упрекнем тези филми, че разпространяват подстрекателски предубеждения към мюсюлманите изобщо, или пък че проповядват антиислямизъм.

Само за развлечение?

Друг е въпросът какво може да предизвика впечатлението, което такива екшъни оставят в съзнанието на главно младите си зрители. Дали влияят отрицателно на младите мъже, като поощряват агресивната им енергия и ги освобождават от задръжки, или пък въздействат като един вид катарзис, като отърсване от агресивността? Този дебат не е от вчера - той се води от десетилетия в медийната педагогика. Режисьорът на "Денят на Бастилията" Джеймс Уоткинс казва следното: "Всеки един филм трябва да показва обществото, в което живеем". Но филмът трябва и да развлича, да носи удоволствие. Открит остава обаче въпросът съчетаеми ли са реалността и развлечението?

Докато "Made in France" е филм, който все пак се опитва да вникне във феномена на терора, то "Денят на Бастилията" изцяло залага на екшъна и зрелищността. И дали тъкмо агресивността, войнствеността, безпощадността в жестовете на героите от екрана не са точно онова, което привлича младежите?

Култът към оръжията

Да се запитаме и друго: не поддържат ли маркетинговите експерти и рекламата, които правят възможно разпространението на подобни филми, един вид култ към оръжието? В големите френски градове рекламата на "Made in France" бяха плакати, на които се вижда изправен "Калашников" на фона на Айфеловата кула. Този филм трябваше всъщност да излезе на екран в началото на 2015 година. След атентата срещу "Шарли Ебдо" обаче разпространителите се стреснаха, рекламните плакати бяха свалени, а стартът на прожекциите в кината - на два пъти отлаган, вторият път - заради атентатите през ноември в Париж.

"Made in France" беше показан досега само на филмови фестивали в Южна Корея, Естония, както и на кинофестивала в Мюнхен. Във Франция след премиерата му през октомври 2015 г. той беше прожектиран само в няколко киносалона през пролетта на 2016 година. Явно това тревожи и продуцентите и разпространителите: когато фикцията е твърде близо до реалността.

Може да се спори доколко смислено е да се отлага пускането на екрана или пък спирането на даден филм, включително и от пиетет към жертвите на атентат и техните близки. Филмите в крайна сметка се планират и финансират, снимат и финализират. При скъпите игрални продукции планирането се прави много преди началото на снимките. „Made in France“ и “Денят на Бастилията” са заснети още през 2014 година.

Терорът и комерсиалните интереси

Познаваме този феномен и от САЩ. След атентата срещу Световния търговски център през септември 2001 г. там бяха спрени или преработени няколко филма, а пускането им на екран бе отложено или изцяло отменено.

Най-напред се снимат екшъни и зрелищни филми, в които изобилстват терор и насилие. След това обаче разпространението им се спира, защото някъде пак се е случило нещо ужасно. Не е ли тази филмова политика чисто лицемерие? Не е ли по-добре сценаристи, режисьори и продуценти да помислят дали е редно, заради печалбата и в името на развлечението, да произвеждат филми, показващи терор и войни, престрелки, насилие и оргии на разрушението?!

В “Денят на Бастилията” Идрис Елба в ролята на агента от ЦРУ казва за терористите следното: “Те използват града като терен.” Човек някакси не може да се отърси от чувството, че и някои филмови продуценти използват терора като терен за чисто комерсиалните им интереси.