Когато Бавария стана съветска република

"Другари, революцията ни зове! Няма смисъл от повече празни приказки. Който е за революцията, нека тръгне с нас!“, призовава Феликс Фехенбах, близък съратник на кандидата за депутат в Райхстага от Независимата социалдемократическа партия на Германия (НСПГ) Курт Айзнер. С този пламенен призив Фехенбах дава тласък на последвалите революционни събития. Датата е 7 ноември 1918 година.

Фехенбах не е единственият литератор, който се врича във вярност към революцията в Мюнхен. Поетът Оскар Мария Граф, художникът Георг Шримпф и Курт Айзнер заедно повеждат шествието, което се отправя към казармите в града.

Феликс Фехенбах, драматургът и журналист Вилхелм Херцог и Курт Айзнер влизат още през същата нощ в баварския парламент. В прочувствена реч Айзнер се провъзгласява за временен министър-председател и обявява Бавария за независима държава.

На следващата сутрин вестник „Мюнхенер нойесте нахрихтен“ публикува писмената прокламация, съставена от Вилхелм Херцог. В нея се съобщава за абдикирането на династията Вителсбах и за съставянето на "временното народно правителство", което поема управлението на "Демократичната и социална република Бавария".

С революционен плам и интелектуален ентусиазъм

Роденият през 1883 година Ернст Толер, известен като драматург с пацифистки и социалистически разбирания, става втори председател на „Изпълнителния съвет“ на Баварската република. На 14 ноември Курт Айзнер кани в Мюнхен философа-анархист Густав Ландауер. Айзнер високо цени неговия писателски и реторичен талант. Ландауер е трябвало с ораторските си умения да помогне за „превъзпитанието на духа". Писателят-пацифист Ландауер приема поканата.

В онзи исторически момент интелектуалците са били убедени, че всичко е постижимо: радикален пацифизъм, пряка демокрация, социална справедливост, полет на фантазията. Краят на Първата световна война съвпада и с падането на монархията в Германия. "На човек му се иска да плаче и да се смее едновременно" пише журналистът и преподавател Виктор Клемперер в открития след смъртта му "Революционен дневник 1919". В него той описва сътресенията по времето на Мюнхенската съветска република след края на войната. Първоначално той смята мюнхенските революционери за "смехотворни ентусиасти", а Курт Айзнер за "фейлетонист".

Айзнер успява да се задържи на поста министър-председател на Бавария само 100 дни. Особено министрите-социалдемократи гледат на правителството му като на временен орган на властта до провеждането на насрочените избори за Ландтаг. Кабинетът на Айзнер е подложен на натиск от революционната левица и от основаната чак през януари 1919 година Комунистическа партия. Курт Айзнер е застрелян на 21 февруари 1919 година от един националистически настроен войник.

Кървав край на Баварската съветска република

След смъртта на Айзнер се засилват споровете между привържениците на парламентарната демокрация и радетелите за Съветска социалистическа република в Бавария. Хората на изкуството остават в първите редици на революционерите. Когато Революционният съвет на работниците и войниците обявява Баварската съветска република на 7 април 1919 година, Густав Ландауер, Ерих Мюзам и Ернст Толер застават в първите ѝ редици. Републиката на съветите обаче е кърваво потушена в началото на май 1919 година от дяснонационалистически войски по поръчка на регионалното правителство в Бамберг и на воденото от социалдемократите правителство на Райха.

„След разгрома на Баварската съветската република официално са регистрирани 606 убити. Според някои предположения, убитите са били значително повече. В седмиците след поражението на революционерите са били осъдени на смърт или на дълги години затвор 2 200 поддръжници на революцията", пише в книгата си журналистът Фолкер Вайдерман.

Ернст Толер се спасява на косъм от смъртната присъда. Осъден е на пет години затвор. Още по онова време той става известен със своите експресионистични драми. По-късно живее в изгнание в Америка, където се самоубива през  1939 година. Поетът-анархист Ерих Мюзам е осъден на 15 години затвор. След пет години излиза от затвора след една амнистия. Той е убит в концлагера Ораниенбург през 1934 година.