1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ
Медии

Каквото и да напишат за България...

25 септември 2019

Един нов чуждестранен доклад нарича Пеевски "българският майстор на играта" и посочва, че "олигархът упражнява контрол" върху различни медии. Поредният доклад от чужбина, който няма да стресне "политическия елит".

https://p.dw.com/p/3QCNk
Снимка: BGNES/Anton Stankov

Неправителствената организация "Репортери без граници" (Reporters Sans Frontières, RSF) публикува нов доклад, озаглавен "Вестниците, които никога не идват". В него е споменат монополът върху разпространението на печата в България, упражняван от депутата от ДПС Делян Пеевски. От международната организация, чието седалище е в Париж, посочват, че "олигархът Пеевски" упражнява "непрозрачен контрол" върху медии като "Телеграф" и "Монитор", а също така направлява и частната Национална агенция за разпространение (НАР), създадена през 2001 година.

"Българският майстор на играта"

В статията, посветена на България (на стр. 40), г-н Пеевски е наречен "бизнесменът с тотален контрол" ("businessman with total control”; френският вариант на документа не по-малко красноречиво го определя като "maître du jeu", което означава "майстор/господар на играта"). Даден е примерът с цензурата върху първия брой на "Прас-прес" (1.03.2017), на чиято корица е карикатурата на голите Бойко Борисов и Корнелия Нинова, прегърнати и в едно легло. Подчертано е, че дистрибуторът на списанието, член на НАР, отказва да го разпространява. В доклада на RSF се изтъква, че любими обекти на карикатурите в "Прас-прес" са премиерът Борисов, главният прокурор Цацаров и самият Пеевски.

От RSF не за първи път споменават г-н Пеевски, а наскоро заявиха, че са "ужасени" от опита за сваляне от ефир на журналистката Силвия Великова и необяснимото спиране на излъчването на "Хоризонт". "Този опит да се запуши устата на журналист, за да се защити единственият кандидат на управляващата партия за главен прокурор, илюстрира липсата на независимост в българските обществени медии и контрола, който определени политици упражняват над редакционната им линия", каза директорката на RSF за Балканите и ЕС.

Ще променят ли докладите за свободата на медиите нещо в българската медийна среда?

Едва ли.

Изглежда, че "политическият елит" не се впечатлява особено от тях. Докладите на RSF, нелицеприятните данни за корупцията в публичния сектор, обявявани ежегодно от Transparency International, и дори критиките в мониторинга, осъществяван от ЕК, имат слаб ефект.

Основната причина: негативните оценки в тези документи не резонират в обществото като цяло. Те не водят до остра ерозия на политическата подкрепа за управляващите. Министър-председателят Бойко Борисов по принцип игнорира критиките. "Всеки ден се правят карикатури за президент и премиер"; "Не може ние да сме обсадени седмици наред и да ни показват средни пръстове, да се наричат членове на кабинета - мърша, боклуци и какво ли не. И в същото време някой да излезе и каже, че няма свобода на медиите, при положение че се повтаря едно и също вечер в най-гледаното време". Това каза премиерът през 2018 по повод на мониторинговия доклад на ЕК, в който се критикуваше медийната свобода в България.

Ролята на уж умрялата лисица е любима на г-н Борисов. Дори повече от тази на доброто ченге.

Той бе възмутен от случилото се в БНР и театрално размаха пръст срещу "главанаците". Кой тогава, без знанието на министър-председателя, си позволява да се намесва в обществената медия БНР? Или г-н Борисов "по навик" предпочита да си затваря очите, да гледа на другата страна, когато вилнеят цензурите (стига да не вдигат шум), защото "майсторът на играта" осигурява и медийния комфорт на ГЕРБ? Твърди се, че сред мистериозните четири лица упражнявали натиск върху ръководството на БНР за отстраняването на г-жа Великова, е депутатката от ДПС Велислава Кръстева (тя, разбира се, отрича).

В тази връзка нека да попитаме: как е възможно под носа на г-н Борисов в продължение на години висши функционери от собствената му партия да са ангажирани в съмнителни практики ("Апартаментгейт", "Къщи за тъщи" и пр.), а той да не знае за тях?

София не реагира на външни доклади

По правило политиците реагират не на "доклади от чужбина", а на местни скандали. Най-вече на такива на национално ниво. Притесняват се от пожари, които влекат след себе си протести в съответната група, колегия или съсловие. Особено в навечерието на избори.

Но и тук, давещите се, в чиито ръце е собственото им спасение, често не са заедно на барикадата. Сплотена ли е, например, журналистическата гилдия срещу цензурата и автоцензурата?

Редколегията на "Хоризонт" поиска оставката на генералния директор на БНР Светослав Костов заради скандала. СЕМ обяви, че ще сезира прокуратурата. Същевременно журналисти и синдикати направиха "контраподписка", в която защитиха от "вътрешен натиск" генералния директор и управителния съвет. В отворено писмо г-н Костов даде да се разбере, че не приема обвиненията и остава на поста си. Според него "радиото е подложено на атака", а "няколко човека" използват СЕМ за "проводник на лични интереси, клевети и недоказани твърдения".

Ако се стигне до смяната на г-н Костов, това ще бъде знак, че срещу цензурата има съпротива. Малко вероятно е обаче да научим имената на поръчителите на натиска. Така схемата за контрол и ритъмът на "играта" ще останат непроменени.

Опасявам се, че критичните доклади, пристигащи в България "по електронната поща", няма да доведат до изчерпването на общественото търпение. Нито ще стреснат самозабравилите се политици. Често, твърде оптимистично, всеки следващ скандал тутакси е обявяван за прословутата "последна капка". Но чашата така и не прелива.

 

Петър Чолаков
Петър Чолаков автор и кореспондент
Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми