Какво ми хареса в България: млада германка разказва

Не е само България - през 2025 и 2026 Елизабет Фукс предприема мащабно начинание, което спокойно може да бъде наречено и авантюра на две колела. В продължение на десет месеца младата германка обикаля с велосипед из 13 държави, стигайки чак до Кавказ.

Тя дава на България висока оценка – страната е сред трите ѝ фаворита. Макар че има и неща, които не са ѝ харесали. Например отношението към ромите и условията, при които те живеят. Или пък самотата и бедността, в които тънат възрастните хора в малките населени места.

Германката е впечатлена, че немалко от българите се изхранват със селскостопански продукти, които произвеждат сами. Харесва ѝ и това, че в София между блоковете има овощни дървета, от които човек може да си набере плодове и да закуси. Елизабет неизбежно е констатирала, че велоалеи няма, но въпреки това не е изпадала в опасни ситуации.

Как Ви хрумна идеята за такова сложно и дълго пътуване?

Елизабет Фукс: Исках да го направя още преди пет години, след като завърших училище. Стигнах до Гърция, но трябваше да прекъсна, защото избухна пандемията. Не знаех много за Балканите – за България, Сърбия или Румъния, а исках да видя тези страни. При първото ми посещение в България ми се стори, че всичко е много безутешно – покрай изоставените села, през които минах. После ми обясниха, че това е най-бедната част от страната – около Монтана. Тогава видях за първи път София, където ми хареса. И исках непременно да се върна там.

Какви са предимствата на пътуванията с колело? Определено не е за всеки, когато става дума за такива мащаби.

Елизабет Фукс: Аз просто много обичам да се движа със скоростта на велосипедист, защото не си много бърз и можеш да видиш много – как тече животът в другите страни. Можеш и да влезеш в контакт с местните хора. Обичайно минавах по 70-80 км дневно. Обичам този вид пътувания – когато прекарваш много време навън, навън и спиш. Не е свързано с големи разходи – имаш нужда само от храна. Важно е колелото да е добро. И да имаш спален чувал.

Възможности за уреждането на нощувките има чрез платформи, които бях проучила предварително. И макар да обикалях предимно сама, не бих казала, че съм имала проблеми – точно обратното: когато жена пътува сама, ѝ се отварят много повече врати и много по-лесно се влиза в контакт с хората. Те имат чувството, че трябва да се погрижат за теб – пък и веднага мога да позная дали човекът насреща е добронамерен.

Казвате, че подреждате България сред първите три държави от обиколените 13. Защо?

Елизабет Фукс: Най-вече заради приятните срещи с хора. Много ми харесаха Родопите, планините, участвах в три интересни фестивала – като например на Бузлуджа, където ме заведоха познати, а освен това на Беглика и във Велико Търново. Имаше музика на живо, лазерно шоу и много информация за паметника.

На фестивалите беше пълно с младежи от София, много от които знаеха английски. Иначе доста използвах Гугъл преводач, но срещнах и немалко хора, които говореха немски. Научих и няколко думи на български – здравей, благодаря. На един от фестивалите работих в кухнята и така научих имената на всички зеленчуци.

Освен с хората си, с какво друго Ви спечели България?

Елизабет Фукс: С узрялото грозде и смокините, с многобройните обществени чешми, включително в планините. Много съм впечатлена от народните носии и хоровите песни, които чух на фестивалите. А и планините около София, до които може да се стигне толкова бързо. На другия полюс - инфлацията, от която неведнъж ми се оплакваха. Храните в България са точно толкова скъпи, колкото в Германия, ако не и повече. Но пък пазарите, които видях, бяха чудесни. Много съм доволна от плодовете и зеленчуците.

Разбрах, че приятелите Ви в Германия се интересуват от "малките истории“, случили се в България. Например?

Елизабет Фукс: Търсех къде да пренощувам – в района на град Септември - и заговорих едно момиче на улицата, то предложи да попита баба си дали мога да спя при нея. Настаних се там, но след няколко телефонни разговора бабата ми намери друго място – при семейство, прекарало няколко години във Виена, преди да се върне обратно. Те ми разказаха много за региона, пълен с горещи минерални води. Споделиха даже, че скоро ще се сдобият със собствен източник с минерална вода вкъщи.

Имам и "материален" спомен от България. На фестивала в Беглика, където работих, имаше много хора на изкуството и ми подариха една картина. Докарах си я с колелото в Германия и сега е закачена у дома.