Какво всъщност иска Оланд?

Идеята на Оланд звучи правдоподобно, особено в ушите на тези, които споделят мнението му - от американския президент Обама, през британския премиер Камерън, та чак до германската социалдемократическа партия. Не е ясно обаче как европейският носител на надежда възнамерява да осъществи това начинание.

Сега Франсоа Оланд има възможност да разясни подробно плановете си пред своите европейски колеги. Президентът на ЕС Херман ван Ромпой покани на "неофициална вечеря" държавните и правителствени ръководители на 27-те страни-членки на ЕС. Това всъщност е добра възможност за дискусии около пакта за стопански ръст, който би могъл да бъде гласуван на следващата среща на върха през юни.

За Франсоа Оланд настъпва часът на истината. Как изглежда неговата рецепта за преодоляване на кризата в еврозоната? Колко милиарда иска да изразходва, за да направлява конюнктурата? И дали ще поведе безсмисления спор за еврооблигациите с Ангела Меркел? Поддръжниците на Оланд нямат повод за много надежди. Вероятно те ще останат разочаровани. Говори се, че в кръга на колегите си Ангела Меркел била изолирана, но нейното влияние както и преди е достатъчно голямо. Испанският премиер вече подсказа на чия страна ще застане в краен случай. "Преди да говорим за пакт за икономически ръст, трябва да намалим разходите", заяви той. И Ангела Меркел не би могла да формулира тезата по-добре.

Безсмислената дискусия за еврооблигациите

В официалната си покана домакинът на срещата Херман ван Ромпой пише, че "без табута" би трябвало да се проведе и дискусия за дългосрочната интеграция на еврозоната. Това всъщност е скрито послание към Ангела Меркел, означаващо, че ако мнозинството нястоава, може да се говори и за еврооблигации. Оланд вече даде да се разбере, че ще засегне щекотливата тема. Италианският премиер Марио Монти и председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу щели да го подкрепят.

Подобна дискусия обаче няма да доведе до нищо. Защото все още няма реалистичен сценарий как да бъдат конвертирани европейските облигации. Дори германското правителство да се откаже от идеологическата си съпротива, остава практическото препятствие за промяна в европейските договори.

Параграф 125 от европейските договори гласи, че никоя държава не може да отговаря или да гарантира за дълговете на други. Този параграф би трябвало да бъде зачеркнат, като същевременно Брюксел би трябвало да получи право за намеса в националните бюджети. Промените пък трябва да бъдат одобрени от всичките 27 страни-членки. И най-късно тук блянът за еврооблигациите ще се провали.

Великобритания и Чехия не успяха да преглътнат фискалния пакт, който далеч не е толкова радикален, та камо ли промяна в европейските договори. Така че едва ли е в интерес на Оланд още на първата си среща на върха да се захваща с еврооблигациите. Така че по всяка вероятност на вечерята в Брюксел той ще се концентрира върху предложението си за пакт за растеж. И тук обаче разочарованията са предварително програмирани.

Изненадващо би било, ако правителствените шефове представят нови предложения за насърчаване на стопанския ръст. По-вероятно е обаче те да се придържат към старите планове на ЕК, които са по-близки и до програмата за действие на Херман ван Ромпой, скицирана в официалните покани. Ето кои шест мерки вероятно ще бъдат обсъдени:

Конюнктурни програми: В структурните фондове на ЕС има неоползотворени 80 милиарда евро. Те трябва целенасочено да бъдат използвани за насърчаване на стопанския ръст. Държавните и правителствени ръководители взеха това решение още през януари.

Инвестиции: Капиталът на Европейската инвестиционна банка трябва да бъде увеличен. Говори се за увеличаване на капитала с 10 милиарда евро. Все още не е ясно как някои страни ще финансират своя дял.

Проектни облигации:  Това са гаранции и кредити, които трябва да насърчават частните инвеститори в изграждането на инфраструктурата. Средствата са от бюджета на ЕС и нямат нищо общо с еврооблигациите. За пилотната фаза са предвидени 230 милиона евро, които трябва да задействат инвестиции в размер на 4.6 милиарда до 2014 година.

Структурни реформи: Ангела Меркел смята реформите на трудовия пазар, либерализирането и уеднаквяването на законите за двигател на стопанския растеж в ЕС. По тази точка Франсоа Оланд ще трябва да даде някакво обяснение, след като иска да намали пенсионната възраст във Франция от 62 на 60 години.

Младежка безработица: В борбата срещу младежката безработица, която в някои европейски страни достига до 50 процента, ЕК трябва да засили трансграничното трудово посредничество.

Данък върху банковите транзакции: За Великобритания този данък е тема-табу, точно както и еврооблигациите за Германия.

Дори взети заедно тези мерки са само капка в морето. Вероятно Франсоа Оланд ще направи и друго предложение, което надхвърля тези рамки. Ако Ангела Меркел пък иска да постъпи умно, не би трябвало да се ограничава в критики и отхвърляне, по-добре би било, ако тя самата направи нови предложения. По този начин би спечелила точки при новия си партньор от Франция. А и опозицията в Германия би била облекчена при гласуването на фискалния пакт. Ангела Меркел иска той да бъде гласуван в Бундестага още преди парламентарната ваканция и за целта се нуждае от две трети мнозинство.

АГ, ДПА, ШО, К. Цанев, Редактор: М. Илчева