1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Как си поделиха субконтинентална Индия

Шамил Шамс
15 август 2017

Индия и Пакистан не празнуват 70 години независимост. Те празнуват 70 години двустранна вражда. Но стената на омразата може да бъде съборена, пише Шамил Шамс.

https://p.dw.com/p/2iDkb
Symbolbild Grenze Indien Pakistan
Снимка: picture-alliance/dpa/J. Singh

Раздялата беше съпроводена с много насилие. В резултат от нея бяха избити около един милион души, а много милиони бяха изтръгнати от корените си и прокудени. Индийският субконтинент, навремето родина на хора с най-различни религии, преди 70 години беше поделен и осакатен. В северната му част възникна нова държава, в чиито основи бяха положени религията, недоверието и отчуждението. Тази държава се казва Пакистан.

Родилните гърчове, хаосът, физическите и психически травми и до днес са част от действителността в бившата британска колония. Днес Индия и Пакистан празнуват 70 години независимост от британското колониално господство, но този юбилей преминава под знака на разделението и разкъсването.

Още през първите месеци след това разделение бяха излети основите на бъдещите индийско-пакистански отношения. Двете нови държави влязоха в териториален конфликт за Кашмирския регион. Основателят на Пакистан Мохамед Али Джина изпрати няколко въоръжени клана, които трябваше да освободят Кашмир от властта на хиндуистките махараджи. В отговор и Индия изпрати свои войски в региона и окупира по-голямата част от територията му. Пакистан сложи ръка върху останалата територия.

Препъникамъкът Кашмир

Двете страни водиха три войни заради Кашмир, който продължава да бъде главното препятствие пред едно възможно подобряване на двустранните отношения. В един момент Пакистан реши да заложи и на групировките ислямски сепаратисти, а по този начин конфликтът, който дотогава беше светски и чисто етнически, се превърна в религиозен.

Още през 1948 година двете нови държави се опитаха да разширят зоните си на влияние и върху територията на Афганистан – един регион, който британските колонизатори така и не бяха успели да завладеят. Пакистан особено се боеше, че ако в Афганистан възникне проиндийска власт, това може да застраши самото му съществуване. Освен това много пащуни в Пакистан не бяха доволни от управлението на Мохамед Али Джина и искаха обединение с пащуните в Афганистан, където те също бяха мнозинство. Така започна и безкрайният конфликт в Афганистан, който достигна апогея си със съветската инвазия през 1979 година. Когато Индия започна да се сближава с Москва, Пакистан предложи на САЩ пълната си подкрепа. В резултат от всичко това регионът беше въвлечен в кръвопролитна гражданска война, която продължава и до днес.

Външнополитическите решения - както на Индия, така и на Пакистан - оказват влияние и върху вътрешната им политика. Голямото двустранно недоверие се отразява в официалната пропаганда, в учебниците по история, в службите за сигурност и най-вече в психиката на хората.

Второто разделение

Teilung Indiens Flüchtlingscamp in Delhi
Делхи, 1947: деца край бежански лагерСнимка: picture alliance/dpa/United Archives/WHA

Когато бенгалците в източната част на Пакистан (днешния Бангладеш) поискаха автономия, властите в тогавашния Западен Пакистан реагираха първосигнално и веднага ги обявиха за "индийски агенти". Управниците на Пакистан отказаха да приемат исканията на бенгалците и отговориха с насилие. Тъкмо това доведе до възникването на движението за независимост и по-късно до основаването на Бангладеш през 1971 година.

Това второ разделяне в рамките само на 24 години отново причини смъртта на милиони – този път бенгалци. Хиляди бенгалски жени бяха изнасилени, безчет къщи – опожарени, много интелектуалци станаха жертва на изтезания. Исламабад и до днес не се е извинил за касапницата от 1971 година. Тъкмо напротив: пакистанската страна "оправдава" конфликта с твърдението, че тогава Индия искала да разруши Пакистан.

В Индия и до днес се водят разгорещени дебати около разделянето на субконтинента през 1947 година. В Пакистан обаче цари тежко като олово мълчание. Там и до днес на власт са онези обществени елити и едри поземлени собственици, които британците поддържаха по колониално време. Тъкмо те и до днес преследват религиозните малцинства, следвайки своята "теория за двете нации", която е идеологическата спойка на Пакистан.

Shams Shamil Kommentarbild App
Шамил Шамс

Разделянето на британската колония в Индия ни дава и най-силното обяснение за възникването на ислямския екстремизъм - не само в Пакистан, но и другаде в региона. Правителството в Исламабад използва исляма като инструмент на своята външна политика и на политиката за сигурност. В момента обаче и в Индия протичат сходни процеси: премиерът Нарендра Моди залага на хиндуизма, който смята за по-силната идеология.

70 години омраза 

Индия и Пакистан празнуват 70 години независимост с националистически патос. Но хората в двете страни няма особено какво да празнуват. Тези две държави разполагат с ядрено оръжие и със свръхмодерни военни и отбранителни системи. В същото време повечето индийци и пакистанци нямат достъп до най-елементарни битови придобивки. Без да мислят за това, двете държави продължават с настръхналите заплахи една срещу друга, те продължават да пълнят главите на своите поданици с изопачените истории за разделянето на субконтинента. Истории на фалшива слава и празни жестове на някакво мечтано превъзходство.

17 август 2017 не е 70-ият рожден ден на Пакистан – това е 70-ият рожден ден на двустранните вражди. Разделението не може да се отмени. Но стената на омразата може да се събори. Хора, съборете я!