1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ
Право и правосъдие

Как се става съдия в Германия

25 януари 2018

Нерядко изборът на съдии в България е оспорван. А във Федералната република? Как се става съдия в Германия? И отправят ли се критики към процедурите по избор на висши магистрати? Фолкер Вагенер обяснява:

https://p.dw.com/p/2rVbS
Deutschland Karlsruhe Entscheidung des Bundesverfassungsgerichts zu NPD-Verbot
Снимка: picture-alliance/dpa/U. Deck

Правосъдието не бива да е повече от изразител на закона, установява навремето френският философ и държавен мислител Шарл дьо Монтескьо (1689 - 1755). С тези думи откривателят на разделението на властите ясно и точно посочва, че третата власт в държавата, а именно - съдебната - има обслужваща роля. Над 250 години по-късно реалността изглежда малко по-различно. В Германия, прославена в света със своята правова държава, през последните години репутацията на независимия съд леко се влоши. Надигат се упреци, че правораздаването понякога се превръща в политика, водена просто с други средства. Така ли е наистина?

В Германия има над 20 000 съдии. Тяхното правораздаване "не подлежи на разпореждане". Кой може да бъде съдия в Германия решават съответните федерални провинции, най-често - съответното министерство на правосъдието. Когато се решава кои да са съдиите на федерално равнище, се прилага принципът за "подбор на най-добрите". Така повелява конституцията. В действителност обаче заради своята непрозрачност обичайният избор на съдии напомня на черна кутия.

А елитният съдебен персонал?

Когато се решава кой да влезе в състава на елитния съдебен персонал в петте големи федерални съдилища (Федералният съд, Федералният социален съд, Федералният административен съд, Федералният финансов съд и Федералният трудов съд, но не и Федералният конституционен съд), думата има най-напред комисията за избор на съдии. Комисията, която се състои от 32 членове, определя елитния съдебен персонал с тайно гласуване. Тя включва 16-те министри на провосъдието от отделните провинции и 16 определени от Бундестага експерти, които не е задължително да бъдат депутати, но трябва да притежават юридическа компетентност. Изборът се решава на принципа на обикновеното мнозинство. 

В действителност решаващата дума в комисията имат ХДС/ХСС и ГСДП, другите партии в Бундестага играят в най-добрия случай второстепенна роля. По правило се прави избор за "персонален пакет", за който консерваторите и социалдемократите предварително са се договорили. Зелените и Лявата партия отдавна негодуват срещу тази практика. Бившата председателка на съдебната комисия на Бундестага Ренате Кюнаст от партията на Зелените още през 2014 заяви: "Който пречи или по някаква причина не е долюбван, просто не бива избран".

Нищо чудно, че най-вече по-малките партии настояват за спешни промени в изборната процедура. Те аргументират, че договорките между големите партии са непрозрачни, че решенията се вземат по документи, без лично прослушване на кандидатите.

Все повече неуспели кандидати за петте големи съдебни институции се съмняват в обективността на комисията. Още през 2014 година списание "Шпигел" цитира високопоставен юрист, запознат с процедурата по избора на магистрати и пожелал да остане анонимен, според когото "определени хора са нежелани, но отхвърлянето им не се обявява открито".

Критики към подбора на персонал в Конституционния съд

Дори Федералният конституционен съд, който е най-висшата съдебна инстанция в Германия, неведнъж е ставал обект на критика заради политиката на персонален подбор. За разлика от процедурата при другите пет съдебни институции, съдиите на конституционния съд се избират от комисия, състояща се от 12 депутати. И в този случай изборът не е публичен. А не би трябвало да е така, критикува Андреас Фоскуле, председател на Конституционния съд в Карлсруе. Още преди години той бе написал следното: "В не малко източници по въпроса тази уредба с основание се смята за противоконституционна."

Дългогодишният председател на Бундестага Норберт Ламерт още през 2012 година с удивление заяви, че някои съдии твърде незаслужено успяват да влязат в състава на най-висшата съдебна инстанция в Германия. Удивително е, според него, че изискванията за избор на съдиите в Конституционния съд са по-занижени, отколкото тези за пълномощника по защита на личните данни.

Партийнополитическият "свръх-контрол" при избора на персонал за най-висшите германски съдебни институции обаче рядко бива изрично критикуван. Историческата аргументация за този политически контрол може и да е оправдана поради злоупотребите със съдебната власт по времето на националсоциализма, но днес тя вече е отживяла. Защото партиите междувременно са склонни да използват в свой собствен интерес привилегията на този контрол. С оглед на ситуацията в Полша председателят на Германския съюз на съдиите Йенс Гниса изтъква в тази връзка следното: реформите в Полша "позволяват на управляващата национално-консервативна партия да контролира по свое осмотрение полското правосъдие и да определя по свой вкус състава на съдилищата."

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми