Как се живее в бляскавия Сингапур
18 март 2022
Такъв ключ дава достъп до жилищна площ в Сингапур, която все пак да не е убийствено скъпа. Защото да живееш в Сингапур струва много пари – той е един от най-скъпите градове в света. Зад акронима HDB се крие сингапурската държавна Комисия за строителство и жилищно настаняване. Един от жизнено най-важните проблеми в Сингапур се решава тъкмо от нея.
Субсидирана жилищна площ
Нeслучайно както в частните разговори, така и при попълването на различни официални формуляри винаги изниква въпросът: В какво жилище живеете – HDB или частна собственост? Защото HDB продава жилища на субсидирани от държавата цени и допълнително осигурява изгодно финансиране. Така свой покрив над главата могат да си позволят дори социално слаби семейства, а междувременно 80% от сингапурците живеят в собствени жилища – това е най-високият процент в цял свят.
Държавната комисия за строителство и жилищно настаняване се ражда в началото на 60-те години на миналия век, малко след като Сингапур получава независимост от Великобритания. Островният град-държава в Индийския океан, който като търговски център расте с шеметни темпове, изведнъж се оказва изправен пред проблема да осигури достъпни жилища за стотици хиляди пришълци. Първият лидер на независим Сингапур Ли Куан Ю вярва, че хората ще се грижат по-добре за жилището си, ако го притежават, а не са просто наематели.
„Ще покажем на света, че тази страна принадлежи на всички нас. Изградихме я от нищото. Тук беше кална дупка, блато, а днес е модерен град. След десет години ще бъде вече метрополия“, визионерски говори тогава Ли Куан Ю.
Цените и на тези жилища скочиха многократно
Първите 2000 държавни жилища са продадени през 1964 година на цена 4900 долара. Днес всяко от тях струва поне четвърт милион. А четиристайните апартаменти, които HDB през 2009 година продаваше по 337 000 долара, десет години по-късно вече струваха 880 000 долара. Цените на държавните жилища наистина скочиха осезаемо, но пък и доходите на хората също нараснаха, казва министърът на жилищното строителство Лорънс Уонг.
Той разказва, че неговите собствени родители през 70-те години на миналия век плащали месец след месец половината от доходите си за ипотеката на жилището. „Днес само 25% от семейните доходи отиват за покриване на жилищното финансиране. Освен това, за разлика от жилищата под наем, които са частна собственост, имотите, построени от HDB, на всеки 30 години основно се санират, модернизират и така повишават цената си. Когато по-късно собствениците решат да продадат жилището, те излизат на добра печалба и могат да си осигурят по-голямо или да сложат парите настрана за пенсионерските години“, казва министърът.
Контрастът спрямо частния жилищен пазар в Сингапур направо ти спира дъха. Защото в Сингапур се продават някои от най-скъпите жилища в света: мезонетите в главозамайващите архитектурни шедьоври, които се издигат на острова, понякога достигат цени от над 50 милиона долара.
Жилищата на HDB всъщност се придобиват на лизинг за 99 години. Купувачите са длъжни да декларират, че не притежават друг жилищен имот, а доходите им не са по-високи от определения лимит. Любопитно е, че има хора, които остават в жилищата на HDB дори когато отдавна са натрупали пари. Такъв е случаят с милионера Ченг Чуан Лу, за който медиите наскоро вдигнаха голям шум.
Като малки градчета
Съвременните жилищни сгради на HDB са просторни и светли многоетажни блокове с озеленени вътрешни дворове. Те дори приличат на микро-градчета с детски площадки, лекарски кабинети, павилиони за бързо хранене, молове, детски градини и места за прекарване на свободното време. Всеки комплекс на HDB има и собствен бункер за случай на война.
Правителството се грижи и за етническото многообразие в тези комплекси. Жилищата се разпределят в определена пропорция между трите главни етнически групи в Сингапур: китайци, малайзийци и индийци. Целта е да не възникват етнически гета. Естествено, тези комплекси са изградени и в съзвучие с градоустройствените правила в Сингапур по отношение на градския транспорт и парковите пространства. Едно от тези правила гласи, че всеки сингапурец трябва да има достъп до обществен парк най-много на десет минути пеша от дома си. Така в Сингапур турбокапитализмът съжителства мирно с плановата икономика.