Как преводачът може да съсипе живота на бежанеца

Часът е 8:30 сутринта. Алхарет Алаа е неспокоен. Той чака да бъде приет на интервю във Федералната служба по миграцията в Берлин. Мъжът е наясно колко висок е залогът. Всичко, разказано от него за предишния му живот в Багдад - за заплахите да бъде убит, за отвличането му, за убийството на баща му - ще се окаже решаващо за по-нататъшната му съдба.

Разказът на Алаа пред служителите, които разглеждат молбата му за убежище, продължава над четири часа. Той описва подробно всички детайли от биографията си на арабски език. Преводач на Службата по миграция превежда думите му на немски. Официални документи, представени от Алаа, доказват правотата на думите му, а в края на интервюто преводачът го уверява, че Германия се нуждае от "хора като него", които имат образование и говорят свободно пет езика. Алхарет Алаа напуска Службата по миграция с добро чувство.

Загубени в превода

Осем месеца по-късно обаче последва истински шок: Федералната служба по миграцията съобщава на Алаа, че молбата му за убежище е отхвърлена. "Не можех просто да разбера света около мен. И тогава реших да намеря някого, който да ми преведе германския протокол от разговора на арабски. Когато прочетох обратния превод, ми стана ясно, че преводачът на Службата по миграция или е разбирал твърде зле арабски, или не е бил в състояние да предаде думите ми съвсем точно", обяснява Алаа.

Някои пасажи просто нямали нищо общо с отговорите му, важни детайли били напълно погрешно предадени или изобщо липсвали. "Бях потресен. Толкова много неща в превода бяха грешни", каза Алаа пред Дойче Веле.

Неправителствената организация "Pro Asyl" отдавна обръща внимание на факта, че слабостите в превода сериозно затрудняват процедурите по даване на убежище. Белинда Бартолучи работи като правен консултант към "Pro Asyl". Тя смята, че "случаят Алаа" изобщо не е изненадващ. "За преводачи обикновено се назначават само свободни външни сътрудници и то срещу твърде лошо заплащане. В много от случаите преди това дори не се проверяват езиковите им познания", казва тя.

И германският Съюз на преводачите открай време настоява за подобряване на изискванията при наемане на преводачи. От Федералната служба по миграцията обаче се оправдават с огромния брой молби за убежище, които е трябвало да бъдат обработени, след като от 2015 година насам в страната влязоха близо един милион мигранти. "През миналата година са били интервюирани над 445.000 кандидати за убежище на най-различни езици", се казва в писмен отговор на Службата, която била наела цяла армия от преводачи, за да се справи с тази непосилна задача. Броят на наетите отвън преводачи се увеличил от 2.600 през 2016 на близо 7.500 през септември 2017. В отговора на службата се казва още, че "тези преводачи са в състояние да водят интервюта на 472 различни езика".

Белинда Бартолучи обаче не се задоволява с подобни обяснения и казва: "Освен, че много от преводачите нямат необходимите професионални способности, някои от тях не познават достатъчно добре и регионите, от които идват бежанците."

В началото на 2017 един случай осветли катастрофалната ситуация в Службата по миграцията - става дума за скандала около Франко А., бивш войник от Бундесвера. Той се беше представил за френскоговорящ сириец, който иска убежище в Германия, и беше получил утвърдителен отговор. Този случай беше толкова скандален, че доведе до вътрешна ревизия на над 2000 молби за убежище - предимно на сирийски и афганистански кандидати. "Твърде вероятно е обаче броят на грешките да е значително по-висок, отколкото се предполага", казва Бартолучи.

Остри критики към Службата по миграцията

Ясмин Халид-Яйзер от Съюза на преводачите отправя още по-остри критики към Службата по миграция. "Последните изисквания на Службата по миграцията, с които тя задължи преводачите да съобщават за евентуални противоречия в думите на кандидатите за убежище, са просто нечувано скандални. В това изискване се съдържа съмнението, че въпросните кандидати са мошеници, които са си поставили за цел да мамят германските власти". Ясмин Халид-Яйзер е на мнение, че подобни изисквания сериозно се разминават с онова, което преводачите би следвало да могат да правят. А и предоставянето на подобни права в ръцете на преводачи, които често пъти не са достатъчно добре квалифицирани, неизменно води до грешки и разпространяването на слухове. Процедурите по даване на убежище не бива да се базират на подобни неща, казва тя още.

Историите за провалени планове за бъдещето и разсипани надежди вследствие на слабия превод никак не изненадват социалния работник Азис. От няколко години той работи с бежанци, настанени в Берлин. "Дори за онези, които по принцип говорят даден език, различните регионални диалекти и местни говори често могат да се окажат непреодолимо препятствие, което обръща всичко надолу с главата", обяснява той.

На фона на всички тези трудности Федералната служба по миграция обяви, че ще осъществява по-строг контрол над наеманите от нея преводачи. За хора като Алхарет Алаа обаче подобни стъпки са безнадеждно закъснели. Той е напълно отчаян от отхвърлената молба за убежище. "Преводачите имат централна роля в цялата процедура по даване на убежище. Според моя адвокат, делото, което заведох аз, ще приключи едва след една година, а може би и по-късно. Това означава, че поне една година от моя живот ще бъде погубена заради един лош превод."