Как да се харесаш на професора?

Никога досега Германия не е имала толкова много студенти както тази година - 500 хиляди първокурсници пълнят аудиториите от началото на семестъра. Това е невероятен шанс за трудовия пазар, защото създава квалифицирани кадри, радват се във федералното Министерство на образованието. По-различно е мнението на ректора на университета в Бон Юрген Форман. Според него увеличаването на броя на приетите студенти не бива да е за сметка на нивото на преподаване.

Изследване на Центъра за развитие на висшето образование показва, че мнозинството от професорите в Германия са съгласни, че качеството на образованието и количеството на студентите често са реципрочни понятия. Освен това повечето от университетските преподаватели смятат, че отношението на студентите към образователния процес се е влошило. Проучването разкрива и едно друго разминаване в мненията - докато студентите отдават своя провал на финансовите затруднения и липсата на напътствия и грижи от страна на професорите, последните са на мнение, че липсата на основни познания, на интелектуален капацитет, както и грешната представа за следването у повечето студенти са виновни за техния неуспех. 

Студентът-мечта и реномираният университет

Центърът за развитие на висшето образование провежда изследването, за да установи дали са правилни нагласите на преподавателите. Процентът на студентите, които се вписват в архаичната представа за „успешен студент”, действително бележи огромен спад в Германия. Едва 13 на сто от всички студенти покриват тези „критерии” - широка обща култура, оценки и успехи над средното ниво, сериозно отношение към образователния процес. В тази връзка експертът Бернхард Кемпен смята, че основна мярка за запазване качеството на образованието е допускането до университетите само на най-добрите: „Ако отворим широко портите, застрашаваме научното ниво на университетите,” кава той.

Дали стратегията обаче действително обяснява и решава проблемите на германското образование и липсата на качествени кадри? - Кристиян Бертхолт от Центъра за развитие на висшето образование съзира причината за спадащото академично ниво не в увеличения брой на студентите, а в професорите, които схващат многообразието като недостатък. "Така например", подчертава той, "университетските преподаватели нерядко се концентрират върху недобрия акцент на студентите с турски произход, вместо да „чуят” изказаната, вероятно правилна и умна негова теза."

Многообразието като шанс     

Експертите предлагат и скъсване със стереотипната представа за „студента-мечта” и обособяването на няколко нови категории студенти: на "вълка-единак", който трудно се приспособява към академичната среда и живот; на пробудилия се студент, на който представите за следване не отговарят на реалността; на "носещия се по течението" като събирателен образ на пасивния и не добре справящия се студент; на “нуждаещия се от подкрепа", който обикновено е емигрант или идва от семейство без здрава връзка, и който сам не вярва в успеха си. Според Бертхолт от самите университетски преподаватели зависи дали тези „нежелани” студенти ще се превърнат в прекрасни академични кадри. 

Ясно е едно: чрез подходящите напътствия, грижи и стратегии от страна на университетите, всеки един от различните студентски типове може да се превърне в „мечта”, убеден е Бертхолт. За целта университетите трябва да индивидуализират подхода си. Създаването на проекти за подпомагане на „различните” студенти - инвалиди и чужденци, както и раздялата от представата, че въобще съществува нещо като „нормален”, в смисъла на „универсален” тип студент, биха били едно добро начало, убедени са от Центъра за развитие на висшето образование.