Как богата Великобритания падна до стандарта на Мисисипи

След броени дни се навършват 10 години, откакто британците гласуваха на референдум да напуснат Европейския съюз. Днес страната е по-бедна, а структурните проблеми, които мъчат британското общество, изглеждат все по-дълбоки, отбелязват медии и анализатори. Проблемите на Великобритания обаче датират далеч отпреди Брекзит.

Как една от най-богатите страни в западния свят - Великобритания - се превърна в място, където хората имат стандарт, сходен с този на Мисисипи - най-бедния американски щат, пита сп. „Атлантик".

Цената на Брекзит

10 години след референдума, който промени посоката на Острова, БВП на глава от населението във Великобритания е с 6-8% по-нисък, отколкото би бил, ако Брекзит не се беше случил, става ясно от данни на Националното бюро за икономически изследвания на САЩ. В същото време инвестициите са с 18% по-ниски, а производителността с 4%, пише „Гардиън".

Великобритания се оказа и страната с най-лоши резултати в Г-7 по отношение на скоростта на връщането на работната сила в пазара на труда след края на ограниченията, свързани с пандемията, пише Ричард Партингтън.

Бедните плащат цената за кризите

Но Брекзит не е единствената причина. Преди световната финансова криза през 2008 година средният доход на домакинство във Великобритания току-що беше надминал този на Германия отбелязва в пространна статия за „Атлантик" Айдрис Калун. Лирата струваше повече от 2 долара, а Лондон, беше напът да измести Ню Йорк като център на международното банкиране.

Днес британските заплати сериозно изостават зад тези в Германия, Франция, Нидерландия и Дания, а ако тенденцията се запази, до няколко години средният поляк ще има стандарт на живот, равен на средния британец.

Всичко започна с кризата, която засегна тежко Великобритания, както и повечето големи икономики. В годините след нея правителството в Лондон реши да следва строга фискална политика и да реже разходи, включително от социалната и здравна система. Националната здравна служба изпадна в криза, стигна се до недостиг на кадри, средства и легла, инфраструктурата е в лошо състояние, а днес около шест милиона пациенти - една десета от населението - е в списъка на чакащите за лечение. Междувременно броят на децата, които растат в бедност, скочи от 14 то 23%, отбелязва Калун.

Съкращаването на социалните разходи засяга тежко най-бедните, а за основен виновник те смятат глобализацията в лицето на елитите и мигрантите от Европейския съюз, набедени, че отнемат работата им. За да се спаси от нарастващия популизъм, премиерът Дейвид Камерън реши да проведе референдум за еврочленството, като не очакваше, че ще го загуби. Последваха оставки, кратки мандати, обвинения и поляризация. От 2010 година насам във Великобритания се смениха шестима премиери - и всеки от тях обвинява опозицията или вътрешнопартийните си опоненти за кризата.

Как отговорният за Брекзит печели от провала му?

Междувременно ефектите от Брекзит, както и отказът от инвестиции в алтернативни енергийни източници, правят производството изключително скъпо за британския бизнес. В периода 2004-2024 година енергията се оскъпи тройно и днес е най-скъпата в света, четем още в текста на „Атлантик".

И консерваторите, и лейбъристите, които доминират британската политика от повечето от 40 години, са в губещи позиции. А основният печеливш изглежда само един - Найджъл Фараж. Но как човек, отговорен за Брекзит, успява да капитализира недоволството от последиците именно от него. „Фараж предлага привлекателен отговор на въпроса „Кой съсипа Великобритания?": безхарактерните елити, неефективните държавни служители и нежеланите имигранти", пише Айдрис Калун. "Дори ако проблемите на страната надхвърлят възможностите му да ги реши, той поне може да обещае, че изброените ще понесат отговорността си", обобщава авторът на „Атлантик".

И все пак Великобритания не е обречена, смята той. Просто правителствата в страната трябва да адресират проблемите правилно, а не да ги игнорират и да търсят външен виновник: "За да се спре сегашната тенденция на упадък, ще е необходимо да се признае една сурова истина. Това, което съсипа Великобритания, не бяха Брюксел, лошият късмет или банкерите. Британците съсипаха Великобритания. За да я оправят, първо трябва да спрат да я съсипват още повече."