Италия под натиск

В резултат от този натиск Берлускони и финансовият министър Тремонти излязоха пред медиите, за да оповестят пакет от драстични мерки за икономии: целта е уравновесяването на бюджета да бъде постигнато не през 2014, е една година по-рано.

Сега мнозина в Рим казват, че ЕЦБ се разпорежда като господар в Италия. За Берлускони е особено болезнено това, че досегашният шеф на Италианската централна банка Марио Драги също фигурира сред авторите на споменатото писмо. Наесен Драги поема ръководството на ЕЦБ, но той не получи подкрепата на Берлускони за своето издигане. Между двамата отдавна съществуват различия по финансовата политика. Но сега Берлускони е готов да се абстрахира от това.

Да, но...

Същото се отнася и за натиска от Берлин и Париж. Един малък ежедневник си позволи да представи канцлерката Меркел като Хитлер, но бе незабавно скастрен от големите вестници. От Палацо Киджи, правителствената централа, казват, че Италия действала напълно уверено.

Президентът Наполитано проведе отделни консултации с ръководителите на кабинета и на опозицията, след което ги призова "в този извънредно труден час" да действат сплотено. Всички политици уверяват, че са готови на това - ала веднага следва тяхното "но", според мотото: "да" на икономиите, но не от мен. Работодателите искат икономии, но същевременно напомнят, че трябва да се стимулира икономиката. Пиерлуиджи Берсани, шефът на най-голямата опозиционна формация, Демократическата партия, казва, че демократите подкрепят икономиите - но само, ако правителството обвърже конкретни мерки с конкретни времеви цели; разбира се било най-добре, ако Берлускони си вземе шапката.

За оставката на Берлускони настоява единствено ръководителят на партията Италия на ценностите, Антонио Ди Пиетро, докато Християнският съюз на Пиер Фердинандо Казини изглежда готов на сътрудничество с кабинета; същото може да се каже за председателя на парламента Джанфранко Фини и неговото движение Бъдеще и свобода за Италия.

Всички се крият зад Берлускони

Но единодушие липсва дори и в правителствения лагер. Северната лига на Умберто Боси се изживява като защитник на интересите на обикновените хора. Боси заяви, че никой не бива да пипа пенсиите и да мисли за разхлабване на закона, забраняващ уволнението на хората с дългосрочни трудови договори, както настоява Берлускони.

И не на последно място съперничеството между Берлускони и неговия финансов министър Тремонти. Боси твърди, че между двамата всичко било "наред". Явно натискът от ЕС ги принуждава да взаимодействат. Така например Берлускони изглежда готов да приеме въвеждането на "данък солидарност" върху доходите над 90 000 евро.

Очевидно обаче от Тремонти до Боси, от Берсани до Казини, всички политици в и извън управляващата коалиция биха желали да могат да кажат един ден, че Берлускони е наложил тези болезнени мерки за икономии. Така че само той трябвало да носи отговорност за тях.