1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Искаме да знаем цената за спасяването на Гърция!

1 декември 2012

Пак спасявахме Гърция и пак не я спасихме. Може би защото пак ни лъжат: например за истинската цена на спасителните мерки, приемани тези дни по спешност в цяла Европа, твърди в коментара си Бернд Ригерт.

https://p.dw.com/p/16u6v
Снимка: Fotolia

Третият спасителен пакет за Гърция, който беше прокаран "на бегом" през парламентите на много европейски страни, няма да е последният. За експертите отдавна е ясно, че и допълнителните милиарди, отпуснати на Гърция, няма да уталожат дълговата криза. Вместо това решаването на проблема отново се отлага за неопределено време. Както призна министърът на финансите Волфганг Шойбле, в детайлите към споразумението е записано, че не е изключено да потрябват и нови финансови помощи за Гърция. Тоест депутатите за пореден път хвърлят пари в кацата без дъно, която икономистите отдавна критикуват.

Управляващи и опозиция в Германия гласуваха допълнителните финансови средства за Гърция. Но те не бяха водени от европолитически убеждения или от милосърдие, а просто бяха принудени да го сторят поради липсата на алтернатива. Ако сега се прекъснат спасителните мерки за Гърция, страната моментално ще фалира.

Фалитът би довел до хаос на финансовите пазари и непредвидими напрежения в еврозоната. Ангела Меркел фиксира и позицията си по въпроса с изявлението, че Гърция на всяка цена трябва да остане във валутния съюз. Сега не й остава нищо друго, освен да върви в предначертаната посока, макар и сама да не знае, накъде води този път.

На Германия няма да се размине вече само с кредитни гаранции

Brüssel EU-Gipfel Angela Merkel
Меркел имаше изисквания към Гърция, които сама забравиСнимка: Reuters

Цената на това нейно обещание обаче постепенно започва да се изяснява. През следващите години само Германия ще трябва да плати близо три милиарда евро и то в брой, а не под формата на гаранции или кредитни обещания, както беше досега. Централните банки на европейските страни ще трябва да се откажат от част от лихвените си печалби, а правителствата да разсрочат отпуснатите заеми.

Всичко това води до намаляване на приходите и то сериозно. Както знаем колко ожесточено се спори в Бундестага за всяко отделно приходно перо в бюджета и за всеки милион, влизащ в него, става още по-удивително, с каква лекота бяха гласувани новите милиарди за Гърция. Напълно основателно е подозрението, че много депутати не са прочели дебелата папка с новите условия и закони, или не са ги разбрали.

Финансовият министър Шойбле и останалите членове на Еврогрупата прикриват от нас факта, че подкрепата за Гърция ще ни излезе по-солена, отколкото се предполагаше. Досегашните спасителни мерки не дадоха плодове, и то независимо от радикалното снижаване на жизнения стандарт в Гърция. Повечето икономисти, а и ЕЦБ и МВФ смятат, че Гърция няма да се изправи на крака без опрощаване на дългове от страна на публичните кредитори, тоест европейските данъкоплатци.

Страните от еврозоната обаче се страхуват от опрощаване на дълговете, защото по този начин изведнъж ще станат видими гигантските разходи по спасяването на Гърция. Затова Волфганг Шойбле прибягва до следната тактика: Разходите около опрощаването на гръцките дългове ще се появяват в германския бюджет, разпределени на малки порции за дълги години напред. А това може да ни излезе дори по-скъпо, отколкото еднократното опрощаване на дългове.

Цялата истина?

Bundesfinanzminister Wolfgang Schäuble spricht im Bundestag 30.11.2012
Финансовият министър Шойбле е намислил как да прикрие истината за разходите по ГърцияСнимка: dapd

Крайно време е, политиците да кажат цялата истина и да опростят част от задълженията на Гърция. Само преди няколко месеца Ангела Меркел и Волфганг Шойбле все още изключваха възможността за "отпускане" на допълнително време на Гърция за провеждането на реформите, както и на допълнителни пари. И двете обещания не бяха спазени. При гласуването в Бундестага Волфганг Шойбле сега призова гърците да побързат със структурните реформи.

Тези призиви обаче звучат кухо, защото в икономиката почти не е останало нещо за структуриране. Държавата трупа все нови и нови дългове, а производството продължава да се свива. Обратът би трябвало да настъпи някъде през 2014 година. Дотогава обаче планината от дългове, в размер на 180 процента от икономическата дееспособност на Гърция, няма да е намалее. Никой не може де предскаже дали това ще се случи и до 2022 година, както е предвидено.

Истината е, че който иска да задържи Гърция в еврозоната, ще трябва да заплати висока цена за това. Данъкоплатците и бъдещите поколения, които ще са принудени да финансират солидарността с Гърция, имат обаче право да научат колко скъпо ще излезе "спасението". Дали управляващата в Германия коалиция от консерватори и либерали, ще оцелее и след последния "спасителен пакет" за Гърция, също е съмнително. Отговорът ще се знае през септември 2013-та.

Автор: Б. Рийгерт, Редактор: Б. Узунова

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми