Имунизирани срещу Обама-манията
25 януари 2009За пръв път от десетилетия се забелязва нещо като надежда за международната политика, тъй като "тръпката", която прониза американското общество и която бе предизвикана от влизането на Барак Обама в Белия дом, няма да остане без последствия за света.
Как реагира германската левица на това развитие, така различно от обичайното дясно-консервативно предизвикателство, на което сме свикнали, когато става дума за САЩ? Впрочем тук под левица не се разбира партийната политика, а онзи извънпарламентарен спектър, който като антивоенно движение за мир и екология все още се радва на добро здраве в Германия.
На какво се дължи резигнацията?
По отношение на Обама, германската левица остава скептична до песимистична: трябвало да сме наясно, че реалните интереси на Америка са по-силни от добрите намерения на един отделен човек в Белия дом (който освен това бил на път да сключи мир с изискванията на политическото ежедневие), че без радикално различна социална политика нямало съществена перспектива и за външна политика, различна от досегашната.
Вярно е, че в тази критика има нещо вярно, възможно е "обаманоманията" да отстъпи място на политическо разочарование - но би могло и да не се стигне дотам. Извънпарламентарното движение в Германия изглежда не съзира отворилия се "прозорец на възможностите" и затова не се опитва да го използва. Скептицизъм, изчакване, политическа резигнация - историческият опит дава наистина повод човек да бъде песимистичен до циничен. И все пак подобна позиция е убийствена за една пацифистична, социал-радикална левица - това е дефетистично противоречие на политическата идентичност. А нали тази идентичност се свежда до ненадминатия лозунг от 68-ма: "Нека бъдем реалисти, нека искаме невъзможното".
Американският шанс
От години вече върху политическия истаблишмент в Германия не се оказва сериозен натиск нито отдолу, от базата, нито от интелектуалния лагер; вместо стратегически-иновативно, на световните кризи се реагира тактически-пасивно. От друга страна, кой ще тръгне да демонстрира против една лишена от профил Ангела Меркел. Гражданският протест против политическата закостенелост се състои в най-добрия случай от отказ да се гласува на изборите.
А нашата левица, фиксирана критично в действителността, явно не забелязва шанса, задаващ се от Америка. Човек трябва много да се насили, за да забележи зачатъци на публичен дебат върху политическите отговори на изострените от финансовата криза предизвикателства - климата, енергетиката, демографията, изхранването. Но ако е така, защо тогава да не се възползваме от "американския шанс"?