Източноевропейците се доверяват на атомната енергия

22 години след катастрофата в Чернобил в Централна и Източна Европа се наблюдава ренесанс на атомната енергия.Това обаче не е специфичен източноевропейски феномен.Нещата в Източна Европа са дотолкова различни, доколкото широката общественост там - според различни допитвания - е значително по-благосклонна към атомната енергия отколкото на Запад.

Слабостта на зелените партии - шанс за атомното лоби

Политическото влияние на националните организации за опазване на околната среда е ограничено, Зелената партия е представена единствено в чешкия парламент, а регионалните граждански движения, които опонират на конкретни проекти за строежа на атомни реактори, рядко разполагат с такова влияние, че да бъдат чути и от централните правителства.

Причините за новия бум на атомната енергия са разнообразни.Освен растящите цени на фосилните енергоизточници, катализационно въздействие оказва и новата политика на ЕС за опазване на климата, в която е предвидено до 2020 година емисиите на въглероден двуокис да бъдат намалени с 20% в сравнение с нивото от 1990 година. За източните държави от ЕС, тази цел представлява сериозно предизвикателство поради това, че те все още добиват значителна част от електроенергията си в централи, работещи на въглища.

Европейско членство срещу отказ от остарели реактори

Освен това редица държави, трябваше да дадат обещания за закриване на стари реактори от съветски тип, за да бъдат приети в ЕС - това се отнася до Словакия, Литва и България. За тези отпаднали или отпадащи мощности трябва да се намерят заместители, а това, нерядко става чрез строежа на нови атомни централи, включително и с помощта на чуждестранни енергийни концерни, които се надяват да извлекат печалби от значителните капиталови инвестиции.

Друг мотив за пропагандирането на атомната енергия е преследваната цел за независимост от Русия, която все по-арогантно демонстрира богатството си на енергийни суровини. Това се отнася в особена степен за Полша и Балтийските държави. Но докато Полша все още няма собствена атомна централа, в Словакия, където 57% от електроенергията се добиват от атомни съоръжения, има пет реактора. Предвидени са и поне три нови. Дългосрочната цел на страната е, до 2030 година тя да не е принудена да внася повече електроенергия отвън. Това, че подобен внос засега се налага, се дължи не на последно място на закритите под европейски диктат два остарели реактора в Бохунице - факт, който в Братислава продължава продължава да е източник на политическо недоволство.

България също строи нова атомна централа

Списъкът на други атомни проекти в новите европейски членки е дълъг. Подобни планове съществуват и в България, която под натиска на ЕС беше принудена да закрие четири от шестте атомни реактора в Козлодуй, поради което изгуби предишните си позиции на най-важен износител на електроенергия на Балканите. В началото на годината обаче, България, която задоволява 40% от потреблението на ток чрез атомна енергия, сключи договор с руския Атомстройекспорт за строежа на втора българска атомна електроцентрала на стойност от 4 милиарда евро. Също така зависима от атомната енергия е и Унгария, където също има само една атомна централа, чийто краен експлоатационен срок постепенно наближава. Всички важни партии на страната обаче вече са предприели действия за удължаване на срока на експлоатацията с още 20 години, както и за разширяване на съществуващите капацитети. Предвидените модернизации също ще се извършват с подкрепата на руски дружества като Атомстройекспорт.