1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Израел - нова родина

5 май 2008

На 14-ти май 1948-ма година се създава държавата Израел. За много еврейски бежанци от срутената след войната Европа Израел означава нова родина и сигурно бъдеще.

https://p.dw.com/p/DtfW
Снимка: AP Graphics

Хилядите евреи, избягали в Палестина още преди нацизма в Германия, привестват създаването на Израел. За много палестници обаче създаването на Израел е свързано със загубата на родината. Стотици хиляди от тях са прокудени от родните им места и са принудени да живеят в бежански лагери в съседните арабски страни, на Западния бряг или пък в ивицата Газа. Бетина Маркс разказва за съдбата на двама души: една еврейка, която през 1948-ма година става израелска гражданка, и един палестинец, чието семейство е прокудено след създаването на Израел.

Авитал Бен Хорин е на 85 години. Родена е в Германия, която напуска само три години след като нацистите завземат властта. Въодушевена от

идеите на ционизма

Авитал пристига в Палестина.

"Това беше през април 1936-та година. Точно една седмица след избухването на тогавашните арабски бунтове срещу еврейските преселници. Арабските ни съседи не можеха да се примирят с няс, макар че тогава през 1936-та година, страната беше населена със съвсем, ама съвсем малко хора", спомня си 85-годишната Авитал Бен Хорион. Тя е свидетел и на възторга, който обхваща евреите в Ерусалим след обявеното от ООН решение за разделянето на територията на Палестина и създаването на две държави.

"Тук възторгът беше неописиум от това, че най-после ще имаме държава. Тя трябваше да е съвсем малка, но ние тогава си казвахме: "Малка, но моя!"

За палестинците обаче този ден, 14-ти май 1948-ма година означава началото на прокуждането им.

Създаването на Израел е за палестинците катастрофален ден

Фаваз Абу Зитта живее днес в ивицата Газа. Преди 60 години семейството му е било принудено да бяга от родното си място, за да оцелее:

"Аз произхождам от бедуински род, живял в региона на Беер Шева. Нашите земи и нашето село граничат с ивицата Газа. Селото ни някога се казвало Маин Абу Зита, на името на рода ни. През 1948-ма години вскички били прокудени насила от селото, изгубвайки земите си."

Селото на рода абу Зита било нападната от три страни едновременно. Повече от 400 души от този род избягали в близката ивица Газа и се подслонили в бежанските лагери там. В далечината можели да гледат селото и земите си, които изгубили безвъзвратно. Фаваз Абу Зита е роден през 1953-та година. Израства със

съзнанието на бежанец

който един ден все пак ще се завърне в родното си място оттатък демаркационната линия.

Междувременно Фаваз, който живее от години в Германия, е изгубил надеждата за връщане обратно към родното място на семейството му. Затова той настоява за създаване на държава Палестина, която обхваща ивицата Газа и Западния бряг на река Йордан:

"Аз представям онази малка част от палестинците, която твърди, че връщането на всички бежанци е невъзможно. Казвам още веднъж, това е малка част от палестинците: интелектуалци и разумно действащи хора, които са осъзнали, че съотношението на силите не позволява завръщането на всички палестински бежнаци нито днес, нито в обозримо бъдеще."