1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

LYBIEN/GADDAFI

Автор: П. Филип, Редактор: М. Илчева24 февруари 2011

Десетилетната стабилна власт на Кадафи се крепеше, според държавната идеология, на "народните маси". Сега въстанието на народа очертава края на ерата "Кадафи". Все повече дипломати и войници се обръщат срещу него.

https://p.dw.com/p/10OcT
Най-дълго управляващият държавен глава на светаСнимка: dpa

В своето последно телевизионно изявление притиснатият в ъгъла либийски лидер Муамар Кадафи може би за последен път демонстрира познатата ни смесица от радикализъм, безумие и селска хитрост, с която светът, а и хората в Либия отдавна са свикнали. Едно от любимите му изречения е, че той не бил президент, нямал никаква държавна длъжност, а бил революционен водач. Затова нямало от коя длъжност да се отказва.

Libyen Innenminister Abdulfattah Junis schließt sich Aufstand an
И вътрешният министър Юнис се обърна срещу КадафиСнимка: picture alliance/dpa

"Революционният водач"

Кадафи само повтори това, което преди два дни един от синовете му Сейф ел Ислам подчерта: Либия не е Египет, нито Тунис. И Муамар Кадафи не бил традиционален водач. Най-дълго управляващият държавен глава на света, независимо от това как той сам се нарича, е продукт на едно прастаро общeство от кланове и родове. Също както и крал Идрис, когото Кадафи свали от власт след 18-годишно господство.

Кадафи все пак има заслугата за обвързването на многопластовите и различни интереси, обуславящи това общество. Кадафи успя умело чрез съюзи и хитро привличане на други родове и кланове да задържи властта. Същевременно той си извоюва недосегаемата позиция на "революционен водач", за която сигурно са му завиждали другите арабски лидери. Те меджу другото трябваше на всеки няколко години да променят изборните закони или да фалшифицират избори, за да се задържат на върха. Кадафи нямаше нужда от подобни унижения. Вместо това той провъзгласи господство на масите и народна джамахирия. Народните комитети имитираха на различни нива пряката демокрация сред почти 6.5 милиона либийци. В действителност Либия винаги си е била диктатура, без партии, без опозиция и без свободни медии.

След като Кадафи заклейми тероризма и дори се отказа от оръжията за масово унищожение, Европа и САЩ изглежда отново го приеха в международната общност. Дори започнаха да го ухажват. Явно никой не се интересуваше от това каква е ситуацията вътре в Либия. По-важно беше петролът и природният газ да текат безпрепятствено, важни бяха инвестициите и сътрудничеството с Кадафи във връзка с миграцията от Северна Африка. Кадафи се опита да отслаби нарастващото недоволство сред младежите посредством подаръци, като разпределяне на жилища за тях. Но постепеннно в клановете започна да се надига съпротива, която с течение на годините доведе до въоръжени сблъсъци и масови арести. Кадафи поддържа огромен апарат за сигурност, армия, полиция, тайни служби с обща численост от почти 140 000 души. С този апарат Кадафи и сега се надява да потуши въстанието на "плъховете и наркозависимите", както сам се изрази.

От другата страна на фронта

Gaddafi und Söhne NO FLASH
Муамар Кадафи и синовете муСнимка: picture-alliance/dpa

Междувременно части от силите за сигурност преминаха на страната на демонстрантите. По друг начин не можем да си обясним загубата на Бенгази в Североизточна Либия. Също и в други части на Либия силите за сигурност ще обмислят преминаването си от другата страна на фронта. Редица дипломати, дори и вътрешният министър вече предприеха тази стъпка.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми