Измъчвани, спасени, забравени: българите от Бенгази
13 февруари 2012
Тя е прекарала 8 години в плен. Заради едно скалъпено обвинение, че е участвала в умишленото заразяване на 400 либийски деца с вируса на СПИН. В болницата в Бенгази. Заедно с още четири други български медицински сестри и българския лекар д-р Здравко Георгиев е задържана, затворена, систематично измъчвана и жестоко унижавана, съдена и осъдена на смърт. В един не по-малко скалъпен процес. А след това изведнъж освободена и пусната да се прибере в родината си България. След убийството на либийския диктатор миналата година, новото правителство на страната сега най-сетне ще признае официално, че за епидемията в болницата в Бенгази виновен е самият Кадафи.
Много шум и после... нищо
Пет години по-късно Нася Ненова живее и работи в Института по педиатрия в София. И въпреки преживяното в Либия пак мисли за работа в чужбина. След края на заложническата драма в Либия тя е била принудена да се преквалифицира, за да може да бъде назначена в Института по педиатрия. Спомня си как след освобождаването й от либийския затвор много български журналисти, политици и държавни служители са й обещавали помощ и подкрепа. И как след това никой не се обадил. Както и на останалите й колеги от сагата в Либия.
"С една лекарска заплата днес трудно се преживява в България. Получавам 600 лева месечно, които не стигат доникъде. За да се избави човек от мизерията, трябва да има и втора работа", разказва Ненова пред австрийския вестник "Ди Пресе".
В България без връзки си никой
Въпреки травмата от преживяното в Либия днес тя отново мисли за работа зад граница. И отново като медицинска сестра - но този път в Европа, по възможност в Англия, Франция или Белгия.
"Преди всеки ден ни търсеха от медиите, а днес сме напълно забравени. Страдаме от болести, причинени от травмите по време на принудителното ни задържане", е цитиран да казва д-р Здравко Георгиев, прекарал 4 години в либийски затвор. "Животът обаче продължава", допълва той. А колежката му Нася Ненова добавя финалния щрих с уточнението, че животът в България е доста тъжен. "Тук трябва да имаш връзки, иначе си загубен. Ако бях по-млада, отдавна да съм напуснала тази страна", казва Ненова пред австрийското издание.
АГ, ДП, ЗМ, Е. Лилов; Редактор: Д. Попова-Витцел