И те са част от България!

Те са млади хора от различни краища на България, някои идват от малки, отдалечени селца. Сред тях има и бивши имами. Една от младите жени в тази група носи традиционната забрадка. И шестимата казват, че са водени от желанието да работят за изграждане на неправителствена организация, която да отстоява правата на мюсюлманите в България. Дошли са да видят как се прави това в САЩ - как работят държавните институции и неправителствените организации, какво правят самите общности за себе си.

И шестимата вярват, че мюсюлманската общност в България трябва да се активизира като гражданска общност, за да може да отстоява правата си, да повиши политическата си грамотност и да не става обект на злоупотреби от страна на полтическите партии. Тези млади хора не желаят на тях да бъде гледано като на "втора ръка граждани" или дори като на "врагове на България" само защото са мюсюлмани.

България не печели от изолирането на малцинствата

Те са убедени, че страната не печели нищо от изолирането на мюсюлманите. "Това не е в интерес на България, така тя не може да използва целия си потенциал", казва Адем. Той е бивш имам, занимава се с биоземеделие и прави магистратура. Огорчението му е очевидно: "Възприемат ни като хора, които са врагове на тази държава. Напротив, ние обичаме страната си. За нас тя е всичко. Много ни е болно когато ни се показва, че не сме желани, че не сме като всички останали граждани на страната, че едва ли не работим против нея". България не третира равноправно гражданите си, казва и Ангел, собственик на малка фирма: "Сигурен съм, че и в Америка има хора, които се дразнят от забрадените мюсюлманки или пък се чувстват застрашени от мюсюлманите, но това не се вижда, защото законът там не го позволява. В България се вижда много ясно".

Ханифе е една от забрадените български мюсюлманки. Тя преподава ислямска теология в училище в София и следва психология. Но забрадката ѝ създава проблеми, понякога околните реагират агресивно, разказва тя и дава глас на опасенията си, че забрадката може да ѝ препречи пътя към по-нататъшен професионален напредък. "Исках да видя какви права имат жените мюсюлманки в САЩ", обяснява Ханифе. "Могат ли да се явяват на работното си място с такава забрадка, да се снимат за документ за самоличност?" Разликата, според нея, е много голяма: "Мюсюлманката в Съединените щати може да си носи забрадката, да заема всякакви постове и да се развива кариерно. При нас в България не е така", казва Ханифе. "Професионалните шансове на мюсюлманите в България са ограничени, личните им качества остават на заден план", добавя Ридван, който е мениджър в частна фирма. "Членството в ЕС не доведе до някакви съществени промени в това отношение", твърди той.

Страх и недоверие

А нямат ли мюсюлманите в България предразсъдъци спрямо християните? "По-скоро има недоверие и страх", отговаря Мехмед, бизнесмен и бивш имам. Той напомня, че за разлика от повечето мюсюлмански общности извън Балканите, мюсюлманите в България не са пришълци отвън, а са коренно население от векове. Според Мехмед мюсюлманите са склонни да простят за причинените им нещастия по време на т.нар. възродителен процес, но искат да получат и гаранции за това, че станалото няма да се повтори под някаква друга форма. "Ние сме преди всичко българи, а след това хора, които изповядват исляма", казва в тази връзка Адем. "Възприемаме се като българи, които милеят за доброто на България."

Не можем да чакаме политическите партии да помогнат на общността ни, казват в един глас шестимата български мюсюлмани, а Ридван пояснява, че политическите сили нерядко се опитват да използват вота на мюсюлманската общност, без обаче да милеят истински за интересите на хората. Мехмед добавя, че представителството на малцинството в политиката не бива да се измерва с това колко министри-мюсюлмани е имало през годините. "По-важно е колко права в ежедневието сме могли да си възстановим за тези 24 години", казва той. "Това е мярката, а не постовете." Ридван е сигурен, че мюсюлманската общност в България има бъдеще: "Няма как да изчезнем от сцената, общността ни е голяма", казва той и добавя, че българските мюсюлмани искат да са равноправна част от обществото: "Ние сме част от тази страна!".