Как заличиха еврейското минало на Украйна

Нацистите в Украйна масово разрушават еврейски гробища и синагоги. Но гоненията срещу евреи продължават и по съветско време. Малцина оказват съпротива от страх пред репресивния апарат, казва историчката Олга Лидовска.

Наскоро под един мемориал в Лвов бяха открити надгробни камъни от еврейско гробище. Как са се оказали те там?

Олга Лидовска: Може да се е случило по време на германската окупация, но възможно е също така да е станало по съветско време. По време на германската окупация еврейските гробища масово се разтурват, а камъните се използват за паваж и настилки. Тази практика продължава и по съветско време. Краковският пазар в Лвов също е построен върху останките от еврейско гробище. Впрочем в Съветския Съюз често изграждат именно пазарища върху стари еврейски гробища, откъдето взимат каменни плочи като материал. С такива плочи в Лвов са били облицовани редица вътрешни дворове и дори едно стълбище от съветско време.

Колко често се натъквате на такива находки в града?

Преди две години установихме, че паважът на една лвовска улица, положен по време на германската окупация, е съставен почти изцяло от еврейски надгробни камъни. Еврейски надгробни камъни бяха открити и под паметника на Ленин в центъра на града. Но понякога откриваме части от еврейски надгробни камъни и в по-новите квартали на града.

Каква роля играят надгробните камъни за паметта са поколенията?

Това е история, запечатана в камък. Обикновено са гравирани датите на раждането и смъртта и кои са били родителите на покойника. Когато въпросният покойник е бил някакво важно лице – това също е указано. С две думи: надгробните камъни са нещо като архив. Въз основа на тях можем да си представим как е функционирало тогавашното общество. Често пъти обаче надгробните камъни са и истински произведения на изкуството.

Има ли и други запазени еврейски гробища в Лвов и околностите?

Най-старо е гробището, върху което е издигнат Краковският пазар. Там са открити гробове, датиращи от 1335 и 1385 година. За пръв път това гробище се споменава в един документ от 1414 година, когато евреите плащат данък върху парцела.

Защо еврейската общност не реагира, когато съветските власти започват да затварят еврейски гробища и синагоги?

От страх пред репресивния апарат. Той мачка всички наоколо си, включително и евреите в Съветска Украйна. Безчет евреи са пострадали от съветския режим: дребни предприемачи, адвокати, журналисти. Но някои евреи са оказвали и съпротива. Например онези, които отказали да се подпишат за закриването на синагогата в Лвов. Повечето от онези, които оцеляват през Втората световна война, после се изселват. Преди войната в Лвов живеят 100 000 евреи, след войната се регистрират едва 800. За тези хора родният им град се е превърнал в един огромен еврейски гроб. И не случайно те бягат: към Полша, към САЩ, по-късно и в Израел.

Има ли репресии срещу евреите в Лвов и след Втората световна война?

Да. Арестуван е например ръководителят на еврейската общност Лев Серебрянний, понеже за евреите синагогата се е превърнала не само в религиозно средище. Тогава броят на посетителите непрестанно нараства, идват хора и от околните региони. Официално обаче няма преследвания срещу самото вероизповедание, понеже съветската конституция „гарантира“ религиозната свобода. Лев Серебрянний е арестуван по обвинение за финансова измама.

Бои ли се съветският режим от еврейската общност по онова време?

Съветският режим се бои от всякаква съпротива. Това се отнася както до евреите, така и до украинците и руснаците. Властта се страхува от хора, които се противопоставят на официалните правила. Ето защо тя действа изпреварващо и гледа да задушава в зародиш всички опити за промяна на системата.

*Олга Лидовска е историчка и ръководителка на музея „По следите на евреите в Галиция“.