Защо няма индийски полицаи?
4 декември 2012
"Що се отнася до работата в публичния сектор, в никоя друга държава потомците на мигранти не са толкова силно дискриминирани, както в Германия", казва Томас Либиг от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Според проучване на ОИСР, през 2008 в младите хора от чуждестранен произход, работещи в Германия като лекари, учители или чиновници, са били два пъти по-малко от младите германци, заети в тези сфери. Сходна тенденция има само в Люксембург, Белгия и Дания.
Гостоприемни, но не навсякъде
Всъщност като лекари, учители или съдии мигрантите биха могли да бъдат добър пример за другите. Според Либиг, ако броят на мигрантите сред държавните служители нарасне, това би укрепило положителните тенденции - особено в сферата на образованието.
Проучването на ОИСР показва, че в последните десет години броят на висококвалифицираните мигранти се е увеличил с пет процента. Данните са сходни в Германия, Дания, Люксембург и Холандия. Днес в Германия завършилите висше образование мигранти са дори с цели 12 процента повече, отколкото преди десет години. А по-доброто образование определено се отразява и на заетостта. През 2010 процентът на заетите сред мигрантите е 65%, т.е. само с два процента по-малко, отколкото при германците в трудоспособна възраст.
Всичко е в ръцете на политиците
Една от основните причини за недобрата интеграция на мигрантите в публичния сектор е недостатъчната политическа воля, смятат експертите. "Допреди няколко години изобщо не се полагаха усилия в това отношение", посочва Томас Либиг, имайки предвид правителствените планове, игнориращи темата.
Пропускът е отстранен едва в последния интеграционен план, в който са предложени и съответни мерки. Други западни държави отдавна са осъзнали значимостта на публичния сектор като фактор за успешната интеграция. Най-добре в този план се представят Норвегия, Белгия и Холандия, в които мигрантите присъстват във всички обществени сектори. "Германия изостава много, което е особено жалко като се има предвид, че държавата може да окаже съответното влияние", казва Томас Либиг.
Автор: Р. Фухс, Б. Михайлова/Редактор: М. Илчева