За четмото и писмото никога не е късно
6 септември 2012Ернст Лоренцен е на седмото небе. "За мен започна нов живот. Страхотно се радвам, че добре се справям. Дори не знаех какво съкровище се крие в книгите", казва той. Четенето е новата радост в живота на Ернст. Той e щастлив, че е намерил сили да признае слабостите си. И точно защото осъзнава своите слабости, е създал група за взаимопомощ.
На последната среща в Олденбург присъстват десетина функционално неграмотни германци - десетина от близо 12-те хиляди функционално неграмотни хора в града и околностите му. Това са хора, които могат да различават буквите и отделните думи, но не са в състояние да четат и пишат сложни изречения. Дълго време Ернст Лоренцен се опитва да прикрие този си недостатък, като в делника прибягва до най-различни трикове: заучава имената на улиците наизуст, прибягва до дребни хитрости, когато пазарува в магазина.
Всичко започва още в началното училище. Малкият Ернст често задава въпроси и тъй като не схваща отговора, ги повтаря. Това дразни строгата учителка и тя му се кара. Един ден го изпраща на последния чин, за да можел "да чува по-добре". Детето разбира все по-малко и изпада в отчаяние.
По неволя симуланти
Други ученици със същия проблем просто казват, че ги боли ръката и затова не могат да пишат. Или пък твърдят, че шрифтът е много ситен и им трябват очила. В Германия съществува предразсъдък, че функционално неграмотните хора са ниско интелигентни. "Когато някой разкрие недостатъка си, той за цял живот минава в очите на другите за ниско интелигентен", каза Петер Хубертус. Той е член на Управителния съвет на Германското сдружение за ограмотяване и начално образование в Мюнстер. Неговата организация извършва лобистка дейност и същевременно дава телефонни консултации на много неграмотни хора.
Ернст Лоренцен става дърводелец и в продължение на 39 години работи все във същата фирма. Работодателят му е посветен в неговата тайна. "За него беше важно какво се произвежда, а не дали зная да чета и пиша. Доволен беше, когато работя добре. Така премина животът ми", казва Ернст. Жена му и двете им деца му помагат в ежедневието. "Децата често са онези, които подбуждат родителя си да се научи да чете и пише", казва Петер Хубертус от сдружението за ограмотяване.
Проблем за цялото общество
Близо 7.5 милиона възрастни германци не могат да пишат и четат правилно. Тази ужасяваща цифра е публикувана в изследване на университета в Хамбург от 2011 година. От изследването става ясно, че около 57 процента от функционално неграмотните упражняват и някаква професия. В Германия обаче има само 20 000 места в курсовете по немски за възрастни. Обучението е индивидуално и съобразено с участниците. Когато кандидатите преодолеят срама, което може да трае години, ограмотяването продължава с практически занимания в библиотеки, градски съвети или туристически бюра. Педагозите от опит знаят, че функционалната неграмотност води понякога до пълна изолация.
Междувременно четенето и писането са станали страст за Ернст Лоренцен. Близките му го съветват дори да напише книга за функционалната неграмотност. Стига да му остане време, защото засега усилията му са съсредоточени върху групата за взаимопомощ, която е създал в Олденбург. Неговото мото: "Възрастта не играе никаква роля. Човек винаги може да учи".
Автор: К. Йегер, К. Цанев; Редактор: Б. Рачева