Една нова Унгария

Септември 2013 г. В булевардната унгарска преса се говори само за едно - Рахел, най-голямата дъщеря на премиера Виктор Орбан се жени за Ищван Тиборц, който пък е управител на една фирма в състава на "Кьозгеп". Смесеният концерн "Кьозгеп" се управлява от олигарси, които имат тесни контакти с управляващата в Унгария партия "Фидес", отбелязва по този повод Щефан Ошват в анализ за Дойчландрадио. Откакто Орбан е на власт, "Кьозгеп" многократно е увеличил оборота си - благодарение на обществени поръчки. Бляскавата сватба е и сватба между политиката и парите.

"Кралската сватба" - подигравателно я нарече едно унгарско новинарско списание. Активисти на лявата опозиция са изрисували съответни графити по асфалта. Един от тях, Селим Симанди обяснява какви са мотивите им: "Протестираме срещу това, че премиерът хвърля държавни пари за частна сватба, сякаш държавата е неговото лично кралство."

Светски блясък с правителствена подкрепа

Критично настроени блогъри иронично пишат, че там, където стъпи кракът на 24-годишната Рахел, Унгария се разкрасява. Малко преди сватбата фасадите на много сгради са обновени, дупките по улиците край църквата и покрай имението на Тиборц са били асфалтирани - с държавни пари и държавни строителни фирми, както потвърждават властите.

Безброй фотографи щракат с фотоапаратите, когато булката и женихът напускат църквата, където са венчани. След това сребрист "ягуар" откарва младоженците към имението на Тиборц, разположено на 50 километра от Будапеща. Сватбено тържество с над 120 гости, изискани ястия и напитки. Гостите на пиршеството са новият елит на Унгария. Доходите им се се удвоили, откак бащата на булката, Виктор Орбан, въведе т.н. плосък данък от 16 на сто.

Има обаче и друга Будапеща - например тази в работническия квартал Кьобаня. Напукан асфалт, панелни блокове, много коли - и малка горичка, в която живеят петдесетина бездомници. Една от тях е Андреа - изглежда като старица, макар че няма и 50 години. Тя сочи към порутена къща в края на горичката: "В тази къща живеят много хора. И в онези там, отсреща", сочи Андреа още две сгради на отсрещната страна на улицата". "От дървената барака отсреща си нося вода. Денем ни дават закуска, а ако не си болен и имаш редовни документи, получаваш и топло ядене".

И в горичката, и край дървената барачка - навсякъде се валят боклуци, пластмасови бутилки, празни опаковки... Андреа обаче държи на реда, тя е спретнала свое кътче в дървената барака, където живее с приятеля си Золтан - с покривчици, саморъчно направена печка и дори етажерка за книги. "Золтан обича да чете", казва Андреа. "Запознахме се в приюта за бездомни. Не искахме да оставаме там, искаше ни се да си намерим място, което да си е наше. Тук е нашият малък дом, живеем в него като малко семейство."

Съдбата на Андреа споделят мнозина - броят на бедните и бездомните нараства все повече от политическите промени през 1989 г. насам. Всеки втори унгарец живее под границата на бедността - това са над четири милиона души, казва депутатът от социалистическата партия Лайош Корош.

Средната класа е изпаднала

Премиерът Орбан беше обещал да се разкрият един милион нови работни места. Досега обаче са се появили твърде малко - и то предимно нископлатени. Близо 300 000 унгарци получават заплати под 200 евро на месец. Золтан Балог, министър в кабинета на Орбан, отговарящ за ромската интеграция и човешките ресурси, констатира: "Жизненото равнище на част от средната класа в Унгария междувременно е паднало почти до това на ромите. Средният унгарец печели не повече от 750 евро месечно, средната пенсия е 250 евро - а цените при нас са като тези в Германия и Австрия. Хората се питат, за какво са се блъскали да работят толкова години?"

Нищо чудно, че по улиците на Унгария се срещат все повече бездомници като Андрея. В началото на септември т.г. стотици протестираха пред парламента в Будапеща - срещу решението на унгарското правителство бездомниците да бъдат пропъждани от обществените места. Силно оспорваният закон, криминализиращ бедността и бездомността, междувременно беше наложен от правителството на Орбан, независимо от всички протести, включително и от страна на Европа.