Европейският съюз в ролята на “глобален партньор”

Над един милиaрд хора в света живеят с по-малко от един долар на ден. На този фон Европа на 27-те изглежда като остров на относителен икономически просперитет. Но това благоденствие едва ли може да се определи като стабилно, докато Европейският съюз има бедни “съседи”. Така от помощта за тях, която за тази година възлиза на над 7 милиарда евро, са заинтересовани в значителна степен и самите европейци.

Тази част от европейския бюджет обхваща не само помощта за екзотични страни от Африка или Карибския регион. В нея влизат и средствата, отделяни за подпомагане на онези балкански страни, които се стремят към членство в Европейския съюз. Част от това перо в разходите е т.н. “инструмент за предприсъединителна помощ”.

Тя се отнася както за Хърватска, Македония и Турция – страни, които имат статут на официален кандидат, така и за Босна и Херцеговина, Сърбия, Черна гора, Албания и Косово.

Почти 40% от средствата, предвидени за този “инструмент”се “поглъщат” от Турция. На второ място в класацията на облагодетелстваните е Сърбия.

Въпреки сложните взаимоотношения между Белград и Брюксел, Сърбия ще получава до 2010-та близо 200 милиона евро годишно

Макар и формално да спадат към същата рубрика в бюджета, разходите по предприсъединителната програма едва ли могат да характеризират Европейския съюз като “глобален партньор”. В случая се касае по-скоро за “задния двор” на Европа, отколкото за глобалната сцена.

В ролята на глобален партньор Европейският съюз се изявява в отношенията си с развиващите се страни. Мащабите на помощта тук наистина са “по-глобални” – Танзания получава за година толкова, колкото Албания и Черна гора взети заедно.

Помощта за страните от Африка трудно може да се обясни с абстрактния принцип на солидарността

Подпомагането на Черния континент е от полза и на самите европейци – ако те не помагат “на място” проблемите се пренасят в емигрантските квартали на Париж или Брюксел. Едва ли е случайно, че помощта за развиващите се страни неизменно присъства в историята на Европейския съюз – фондът за подпомагане на развитието съществува от 1957-ма година. Този фонд се финансира не от бюджета на Общността, а от допълнителни директни вноски на страните-членки, които за тази година възлизат общо на близо 3 милиарда евро. Така правото на Европейския съюз да се нарича “глобален партньор” се заплаща и с “глобални разходи”.