Дълговата криза - дреболия?

Ще съумеят ли европейските лидери да решат драматичния въпрос с гръцките дългове? Германската канцлерка Меркел и френският президент Саркози дадоха тон за решенията на срещата на високо равнище в Брюксел. Наблюдателите обаче припомнят, че това е само една от многобройните европейски кризи. Защото Евросъюзът още не се е сплотил в демократична общност със собствена Конституция.

Европейското дребнотемие

Кризата, свързана с огромните дългове на няколко европейски държави, е дреболия в сравнение с духовната криза - историкът Хайнрих-Аугуст Винклер прави този изненадващ извод тъкмо в момента, когато ЕС се тресе от тревоги покрай задлъжнялостта и стабилността на еврото. Европейците изгубиха от поглед крайната цел и затънаха в дребнотемие, а след като се провали опитът за конституция, тази тема сякаш беше жестоко табуизирана. Ами да, като си представи човек, че един нов договор (нежели пък Конституция!) ще трябва пак да извърви мъчителния път през националните парламенти, направо му причернява. На този фон кризата с дълговете изглежда почти като развлечение.

Меркел - талантлива, но без визия

Германската канцлерка Ангела Меркел и френският президент Никола Саркози поставиха основата за решаването на настоящата криза. Според Винклер Меркел е "талантлива прагматичка", която обаче има навика да решава проблемите отделно един от друг. Канцлерката сякаш няма истинска дългосрочна концепция, няма визия или дори само проект, върху който да съсредоточи европейските си усилия.

То не е и чудно, защото в ЕС напоследък кризите се редуват като на конвейр. Тоест, политиците сякаш нямат време да мислят за Голямото. Винклер и много други наблюдатели са убедени обаче, че Европа на всяка цена трябва да говори с един глас, трябва да се стреми към политически съюз, а по-нататък и към федерация. Именно за да предотврати кризи като сегашната.

Има ли цяр срещу ерозията?

Винклер предупреждава, че ако еврото се провали, европейците ще трябва да платят страшно висока цена: Евросъюзът ще започне бавно да ерозира. Срещу тази опасност има само едно лекарство: валутният съюз да се разшири, да стане данъчен и фискален. Ако вътре в ЕС има демократично възникнала система за подпомагане на закъсали държави, за преразпределяне на данъчните постъпления и за поддържане на общата валута, Европа ще реши наведнъж няколко проблема. Но за всичко това е необходимо задълбочаване на съюза и в крайна сметка - Конституция.