Драматургът на безсмислието
26 ноември 2009
Той си спомня, че като съвсем малък искал да стане офицер, после лекар. Но всъщност единствената му истинска мечта била да прави нещо свързано с литературата. "Нищо специално... просто литература." Мечтата на Йонеску, роден през 1909 година в румънския град Слатина, се осъществява по заобиколни пътища. Семейството няколко пъти сменя местожителството си между Румъния и Франция.
Омагьосан от театъра
След развода на родителите му, баща румънец и майка французойка, малкият Йожен прекарва няколко години във Франция, след което отново се завръща в Румъния, където следва френски, философия и литература. В средата на 40-те години жененият междувременно Йонеску се установява завинаги в Париж, града в който по собствените му думи за пръв път е открил любовта си към театъра:
"Спомням си - трябва да съм бил около четиригодишен - че бяхме с майка ми в Люксембургската градина, където даваха куклен театър. Всички деца се заливаха от смях, не и аз. Майка ми реши, че се отегчавам. Нищо подобно: аз бях вцепенен от възхита, бях като омагьосан."
В началото на 50-те години възникват първите му пиеси. "Плешивата певица" е последвана от "Урокът", но истинският успех, също и в чужбина, идва близо десетилетие по-късно с "Носорози" - една притча за силата на злото и опортюнизма.
Типично за драмите на Йонеску е марионетният характер на фигурите, а също така механичният, обикновено безсмислен диалог, при който е невъзможно да се осъществи истинска връзка между хората. За Йонеску, както впрочем и за ирландския му колега Самюъл Бекет, театърът е отражение на безсмислието на света:
Абсурден е не животът, а съществуването
"Мисля, че е абсурдно, че съществуваме. Аз не смятам живота за абсурден. Историята също не е абсурдна. Човек може да каже кога и къде се случва нещо. Абсурдното не живее в екзистенцията, а самата екзистенция като такава ми се струва немислима, невероятна. Защо така?"
Един въпрос, на който пиесите на Йонеску не дават отговор. За разлика от мрачните, херметични произведения на Бекет, при Йонеску цари анархично веселие - нещо, което публиката продължава да цени до ден-днешен. Извън Франция, Йонеску - 15 години след смъртта му - е най-популярният френски драматург. А в малкия парижки Theatre de la Huchette неговите пиеси се играят непрекъснато от 50 години насам.