Един голям футболен клуб с традиции е на косъм да отпадне от Първа лига. Изведнъж той постига убедителна победа. Треньорът се изправя пред камерите и казва, че това е "моментно състояние", а не обрат. И все пак: след тази победа отборът ще набира самочувствие и ще може да продължи да се бори за оставане в лигата.
В момента една голяма банка е в подобна ситуация: Дойче банк, която все още е № 1 в Германия, също се бори за оставане във висшата световна лига. Тя заема едно от последните места в световния топ 100 и се нарежда между неизвестни "отбори" от Малайзия и Бразилия. От предишната мощ на франкфуртчани не е останало много. "Отборът" е твърде далеч и от някогашните си големи амбиции.
Накъде върви Дойче Банк?
През лятото на миналата година беше уволнен "старши-треньорът". На негово място дойде нов: Джон Крайън, който оттогава насам отчаяно се бори с тежкото наследство от миналото. Той вече смени много от "играчите" си в "отбора". Но - и точно в това е голямата му слабост - новият "треньор" няма нов план. Накъде се е отправил с "отбора"? Какви са целите му? Какво запазва и от кой товар е по-добре да се освободи? Всички тези въпроси остават неизяснени.
Греховете от миналото постоянно застигат банката. Междувременно курсът на акциите й падна под 10 евро, а навремето една акция вървеше за 100 евро. Вложители и инвеститори бягат на тълпи. Теглят се милиардни суми. А с тях си заминава и малкото останало доверие.
Ето, че идва следващият кръг от "шампионата": във финансовия календар са публикувани цифрите за третото тримесечие. За изненада на анализаторите, които предвиждаха тъмночервени числа, се случва следното: банката обявява печалба преди облагането с данък от 619 милиона евро. След облагането в касите остават все пак 278 милиона. "Старши-треньорът" Джон Крайън обаче знае много добре, че това не е краят на мъките. "Отборът" му е далеч от това.
И все пак: преди почти една година той трябваше да обяви абсолютната рекордна загуба. Тогава Дойче банк загуби 6 милиарда в рамките на едно-единствено тримесечие. Този рекорд заслужаваше да бъде вписан в учебниците по икономика. Ето защо сега човек може да се порадва поне за малко на плюса от 278 милиона - въпреки че подобна скромна сума отдавна предизвиква само снизходителни усмивки в "отбора" на Дойче банк.
Един по-точен поглед върху "равносметката от мачовете", пардон - върху годишния доклад, показва на колко много места трябва да се работи. Най-големият проблем е наложената глоба от американското министерство на правосъдието в размер на 14 милиарда долара. Джон Крайън и неговите юристи се опитват да намалят тази сума, но едва ли ще могат да задвижат нещо преди президентските избори в САЩ. След тях пък във Вашингтон съществува опасност от пълен застой по този въпрос. А това би било същинска катастрофа за Дойче банк! Докато не е изяснено колко ще излезе всичко това, Джон Крайън трудно ще може да представи нова стратегия на финансовата институция.
Запасите са на изчерпване
И тъкмо в това е проблемът: отдавна някои от влиятелните големи акционери на Дойче банк се оплакват, че тя, за разлика от много други големи международни банки, все още не е разработила дългосрочна бизнес-стратегия. Не е успокоителен и фактът, че банката все още разполага с 200 милиарда евро, защото в последно време запасите й се стопиха с 23 милиарда.
"Доверието е началото на всяко едно начинание!" Това беше рекламният слоган на Дойче банк. Алармиращ сигнал е обаче, когато шефът тъкмо на този финансов институт е принуден да признае, че имиджът на най-голямата германска банка се е влошил твърде много в очите на акционерите и клиентите. След краткия успех в борбата за оставане във Висшата лита, "старши-треньорът" и неговият "отбор" могат да сторят само едно: да избършат потта от челата и да продължат да се борят. Крайно време е за истински "игрови план".
*Заглавието е на редакцията