1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Дисекция на българското училище

8 януари 2013

Докато още в първия учебен ден след ваканцията сигнали за бомби затвориха училища, дискусията за учителските заплати отново се "отвори". При това има още десетки тревожни въпроси, на които спешно трябва да си отговорим.

https://p.dw.com/p/17Fg9
Снимка: DW

Коментар на Мирела Иванова:

В последните дни на отминалата година мои съученици от първи до четвърти клас инициираха и организираха среща на класа, на която поканихме и нашата първа учителка. И тя дойде, удивително съхранена и не по-малко красива от преди близо 40 години. Срещата бе трогателна и запомняща се по много причини: заради донесените черно-бели първолашки снимки; заради спомените за 24 май с венците от божур около ликовете на светите братя; заради факта, че никой не се е променил чак толкова, че да не се познаем; и най-важното - заради добрия дух на празника, създаден от реализирани къде повече, къде по-малко в зрелостта си хора. Става дума за едно кипящо някога от живот селско училище близо до София, което днес е пред закриване. Не само, че липсват достатъчно деца и паралелките са смесени - липсват и учители, посветени на професията.

Учителското портфолио

Мисля си за това по повод широко обсъжданите промени, които ще се въведат с предстоящото приемане на новия просветен закон. Всеки ученик и учител ще имат свое портфолио, в което ще се събират основните данни за тях.

Един от примерните въпроси, на които трябва да отговарят учителите, гласи: “Какво мислите за учителската си кариера? Възприемате ли я като призвание, като мисия и като работа?”. В учителското портфолио ще влизат и оценките, дадени от учениците. Модерен начин за зачитане на детската личност ли ще бъде това или “прекалено рано и прекалено демократично решение”, както смята директор на авторитетно столично СОУ.

Symbolbild Schulunterricht
Разумно ли е учениците да оценяват учителите?Снимка: picture alliance/APA/picturedesk.com

Ще активизира ли подобна възможност за оценяване енергиите на добрите и обичани от децата учители или ще поощри посредствената рутина? На авторитета или на заплатата ще влияе? Ще отвори ли път на млади и амбициозни, активни и активизиращи мисленето и знанието, а не бележкарството учители или ще изправи още и нови пречки пред желанието им да се реализират в тази професия?

Ако отново се върна в идиличните години на своето начално образование, рециклирани от онази среща, ще кажа, че оценката винаги е съществувала. Неслучайно ние, 50-годишните, освен за всичко друго разговаряхме и за знаковите учители и директори, чиито имена и заслуги пазим толкова дълго в паметта си. Неслучайно бяхме поканили сред нас и първата ни учителка и я обграждахме с благодарно внимание.

Само в парите ли е проблемът?

Какви точно мотивации липсват на съвременния учител, за да съхрани авторитета и самочувствието си като една от най-важните фигури в съвременното общество? Съществува ценностен хаос, да речем, и той се изразява в остри социални неравенства, ярко видими в училищния свят. Много от децата демонстрират арогантно пренебрежението си и към учебния процес, и към “даскалите” заради материалното си благосъстояние. Нормата парите да са тъждествени с успеха днес болезнено се проектира и върху образователния процес, и върху взаимоотношенията между деца и учители.

Ниски ли са учителските заплати в България е въпрос, на който всеки търси и има отговор, най-често конкретен и свързан с опита му на гражданин и родител. По-точната формулировка би трябвало да звучи другояче: съответни ли са възнагражденията на очакванията и отговорностите, с които натоварваме учителите? Твърде много въпроси, от чиито отговори зависи портфолиото на обществото ни днес. Но най-вече - утре.

Автор: М. Иванова; Редактор: Д. Попова-Витцел

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми