1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

"Ди Велт" за истинските господари на България

ДВ/МЕ/БГ/ДПВ27 април 2010

На културистите и борците им е добре в България, пише Мартин Ебел на страниците на "Ди Велт" след посещение в София, където е бил на гости на българския писател Владимир Зарев. Ето впечатленията на германския журналист:

https://p.dw.com/p/N7KX
Пукнатини във фасадатаСнимка: picture-alliance/ dpa/dpaweb

На борците им е добре в България, пише Мартин Ебел в статията си за "Ди Велт" и продължава така: Щом приключат активната си кариера, те могат да станат мафиоти или да започнат работа като бодигардове на мафиоти - така българите наричат истинските господари в страната си, един вид смесица между бизнесмени и бандити, обяснява Мартин Ебел на читателите на "Ди Велт".

Зад прозрачен параван

Мафиотите не се крият - седят в известни кафенета, често в компанията на яки мъжаги със слънчеви очила; не липсват и младите изрусени дами. Тези компаньонки идват от провинцията и припечелват по този начин добри пари, с които подпомагат семействата си. Подобни гледки са познати и от страни като Тайланд - само че там нещата се назовават с истинското им име: проституция.

Hammer und Sichel in Kaliningrad p178
Едно е да знаеш за злото, друго е да живееш с негоСнимка: Transit Archiv

В България нещата са по-забулени, те са скрити зад полулегална фасада. Разбира се, всеки мафиот си има легална фирма. И, разбира се, не всеки мафиот е бивш борец или културист, пише Мартин Ебел на страниците на в. "Ди Велт", след което прави завой към романа "Разруха", в който Владимир Зарев описва представител на именно тази "класа".

По-нататък германският журналист описва житейския и професионален път на известния и в Германия български писател Владимир Зарев: Бащата на Зарев е известен литературен критик и езиковед с позиции в ЦК на БКП. Но той е комунист по убеждение - идеалист, който пренебрегва всички несъответствия в системата и вярва в светлото бъдеще. Владимир Зарев пък отрано започва да се дразни от комунистическата реторика, той открива лъжите зад официалните лозунги, узнава и за преследванията на другомислещите.

През 1967 година в ръцете му попада романът "Архипелаг Гулаг", който разкрива мащабите на съветския терор. Да знаеш за лошите неща е едно, да трябва да живееш с тях в пропито от комунистическата идеология общество - нещо съвсем друго. Зарев винаги е искал да стане писател. Мечта, която става реалност не на последно място поради факта, че баща му е важна фигура в литературния живот на страната.

Vladimir Zarev
Владимир ЗаревСнимка: Seeliger

Посредствените искат само посредствени неща

Първата книга на Зарев е "индустриален роман" - така поне го нарича самият автор. Това се е изисквало от държавните органи по онова време, обяснява Зарев и добавя, че и в България книгите са били подлагани на цензура. Причината - литературното ниво е било посредствено, "защото на всички ключови позиции са седяли посредствени хора, които не са допускали нещо по-качествено да излезе на пазара".

Романът на Зарев "Битието", излязъл през 1978 година, е истинско литературно събитие, пише Мартин Ебел, като се спира подробно на стила и историята на романа. Той е първата част от трилогия, в която Зарев проследява 100 години от българската история. На настоящето Зарев обаче не гледа със спокойствието на естета, а по-скоро с гнева на потърпевшия. Той страда заедно със страната си, разграбена от бандити - и то в система, която до такава степен е проядена от корупция, че даже Брюксел не успя да я прочисти.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми