Дано българите станат по-зрящи за знаците

"15-годишна роди първото коледно бебе. Сигурно ще го кръстим Анелия – на фолкпевицата, сподели родилката. Малката майка не учи и не работи. Безработен е и 18-годишният баща." Из новините на вестник Труд.

Краят на 2010 съвсем наближи. Вероятно, защото бе трудна до без дъх, белязана от икономическата криза и нашенските политически скандали, няма как да не я запомним. Емоционалната словесна война между институциите, работата на акорд в Народното събрание, дългите доноснически списъци във външно министерство, лекарските стачки и несъстоялите се реформи, полицейските екшъни, които най-често завършваха с хепиенд за престъпниците в съда, са част от видимите знаци на отиващата си година.

Това, че през 2010 за първи път така категорично се разбунтуваха хората на науката и изкуството и в техните искания, които управляващите четат и чуват само като вопъл за повече пари, са част от невидимите знаци, по моему най-тревожните за времето, в което живеем.

Всякаквата беднотия-теснотия

Бедността сви и смали хоризонтите на българина, оплете му и му нахлузи една малка потребителска кошничка с насъщното, колкото да бута ден за ден. Отдалечи го от възможностите да се опре на духовността, да чете, да узнава и изгражда себе си, припознавайки се в творбите на националната си култура. Струва ми се, че този висок контекст, придаващ различни от всекидневието измерения на мислене и осъществяване, въобще не се мярка из главите на българските управляващи, камо ли да бъде превърнат в трайна и целенасочена политика.

Сигурно ще ми възразите, че не е работа на държавата, хеле пък на държава в криза, да дундурка науката и културата, когато се налагат буквално животоспасяващи мерки за връзване на бюджети, изплащане на детски и болнични, задължения към бизнеса и прочие. Да, така е, плюс строим и магистрали, и метро, създаваме специални съдилища, подслушваме масово, за да има страх у всекиго, изложен на корупционни съблазни и други крадливи примамливости. Но едностранчивостта на съществуването, чиито цели са само и изключително материални, създава чудовища от различен мащаб и калибър и предизвиква морален колапс: оскотява бедните и ги прави още по-бедни – ожесточава богатите и ги прави още по-богати, изостря до крясък недостига на човечност и милост.

Българите сякаш изпаднаха в антихуманен шок и ужас през 2010 – поискаме ли, можем да разчетем последните два случая с бебетата, мъртвороденото в горнооряховската болница и коледното в ломската, като конкретните житейски метафори на пълната безотговорност в едно съществуване без смисъл и перспективи.

Разни хора – разни патоси

Но може пък да съм повлияна от сервилно-клюкарския тон на повечето медии, и те като синоптиците обявили „код жълто” в цялата страна, та затова в главата ми да избуяват мрачновати обобщения. Може да съм стресната от политическите пилета в кълчищата на предстоящите избори, от бодряшката назидателност, с която Дянков облъчва драматизма на съществуването ни сега и тук. Не е изключено да ме е обзел и присъщия по нашите земи патос на самоокайването, хеле пък като прочетох, че хонорарът за участие на чалга изпълнител по празниците достига 18 хиляди лева. А на този фон къде-къде по-оптимистично звучи малката майка от Лом, решила да нарече коледното си бебе Анелия, на името на известната фолкпевица. Но тя е неграмотна, не може да чете, камо ли пък да разчита знаците...

Та идеята ми е да си пожелаем през идващата 2011 да станем по-зрящи за знаците, по-разумни в изборите си, ценностни и политически, по-човечни и отговорни в общностните си и лични реализации, по-богати в живота си, материален и духовен.